Мрачно място, което е с тъмна история, сее страх сред хората в околните градове и села. Местните вярват, че който се осмели да влезе вътре, няма да излезе жив.
Недалече от отдалеченото руско село Даргавс се намира средновековен некрополис, напълно подходящо наречен „Град на мъртвите“. Това древно място за погребение пази останките на над 10 000 души, като повечето от тях лежат с всичките си дрехи и вещи.
Местните хора вярват, че който се осмели да влезе вътре, няма да излезе жив.
Въпреки че това страховито гробище, намиращо се близо до границата на Русия с Грузия, е обвито в мистерия от векове, историците малко по малко започват да разкриват тайните му, съобщава Би Би Си.
От 16 век това парче обработваема земя е използвано за място за погребения. Кога точно е започнало това не е ясно.
Една теория твърди, че когато територията била ограничена по време на татаро-монголското нашествие през 13-и век, местните хора, живеещи в тази 17-километрова долина на Кавказ, започнали да строят еднакви надземни крипти, за да пестят място.
Друга теория предполага, че Градът на мъртвите е създаден по индо-иранската традиция, установена от мигриращите сармати, които се заселили в Южна Русия и погребвали мъртвите си над земята от уважение към нея, пише pochivka.blitz.bg.
В наши дни на мястото са разположени 99 удивително добре запазени средновековни крипти със заострени покриви и по един прозорец. Някои от телата вътре са толкова добре запазени, че по костите още се вижда плът.
Градът на мъртвите е замесен и в друга част от местната история – серия от чумни епидемии през 17 и 18 век. Има доказателства, че заразените жители се изолирали в криптите в очакване на смъртта.
Някои от телата в криптите са погребани в дървени ковчези, които наподобяват лодки, а един е открит с гребло до него. Тъй като наоколо няма плавателни реки, някои историци смятат, че тогавашните хора вярвали, че трябва да прекосят река, за да стигнат до рая.
Въпреки че много туристи пътуват до това гробище, за да видят удивително запазените средновековни постройки, историкът Людмила Габоева вярва, че те получават много повече.
„Хората, които идват тук, поразени от красотата на това място, се помиряват с вечния страх от смъртта“, казва тя.