Вулкан, смятан за изчезнал повече от 710 000 години, показва признаци на пробуждане. Учени, изследващи Тафтан – стратовулкан в югоизточен Иран, са регистрирали повдигане на върха с 9 сантиметра в периода между 2023 и 2024 г. – движение, което все още не е спряло.

Екипът от изследователи обяснява, че това издуване на терена може да се дължи на натрупване на горещи флуиди и газове под кратера или на възход на магма на около пет километра дълбочина, която създава натиск върху хидротермалната система на вулкана.

Местни наблюдения през 2024 г. също съобщават за поява на дим и пепел, излизащи от кратера — първи подобни признаци от хиляди години.

„Нашите данни показват, че Тафтан е много по-активен, отколкото се смяташе досега“, се казва в изследването, публикувано този месец.

От „изчезнал“ към „спящ“

Според водещия автор на проучването, вулканолога Пабло Гонсалес, Тафтан вече не може да се класифицира като изчезнал.
„Той е по-скоро спящ вулкан – в момента не изригва, но под повърхността се натрупва налягане, което може да се освободи тихо или бурно в бъдеще“, обяснява ученият пред Live Science.

Вулканите се считат за изчезнали, ако не са изригвали от началото на Холоцена – преди около 11 700 години.

Данните от космоса

За да засекат движението на терена, учените използвали нова сателитна техника, наречена common-mode filter, която елиминира смущенията от атмосферата и дава изключително точна картина на деформациите на земната повърхност. Анализът показва, че източникът на това повдигане е на дълбочина едва 500–600 метра под върха на вулкана.

През наблюдавания период изходящите отвори на върха са изпускали газове като водна пара, въглероден диоксид, серен диоксид, сероводород и флуороводород, а емисиите на серен диоксид достигали 20 тона на ден.

Две по-силни газови събития – на 16 и 28 май 2024 г., показали временни пикове на налягането под кратера.

Потенциална опасност за региона

Според учените липсата на обратна деформация (спадане на терена) след тези процеси означава, че налягането под вулкана продължава да се натрупва. Това прави района около Тафтан потенциално опасен.

Въпреки това, Гонсалес уверява, че няма причина за паника:

„Изследването ни не цели да плаши хората. Това е сигнал към властите в Иран, че трябва да инвестират в наблюдение и ранно предупреждение.“

Тафтан се извисява на около 4000 метра надморска височина и е най-високият връх в югоизточен Иран. Най-близкият град е Хаш, на около 130 километра северозападно, а столицата на провинцията Захедан, с над 500 000 жители, е на около 160 километра.

От пакистанската страна на границата, град Тафтан в провинция Белуджистан (с население ~18 500 души) се намира само на 100 километра от вулкана.

Ако Тафтан избухне, регионът може да бъде засегнат от пепелни облаци, токсични газове, киселинен дъжд, лавови потоци и пирокластични вълни, които биха разрушили инфраструктура, посеви и домове, а въздухът може да стане опасен за дишане.

Откритията карат експертите да настояват за спешна преоценка на вулканичния риск в целия Макрански субдукционен пояс – веригата от вулкани в южен Иран и Пакистан.

„Тафтaн ни показва, че не можем да считаме древните вулкани за безопасни, само защото не сме ги видели да изригват в нашето време“, заключава Гонсалес.

След 710 000 години мълчание, вулканът Тафтан отново „диша“. И макар да няма непосредствена опасност, учените предупреждават — природата никога не забравя, само изчаква момента си.