Звездите са червени, сини и жълти: Защо не можете да видите зелена звезда?

Цветът на звездите може да варира от жълто до синьо, но никога няма да видите зелена звезда в нощното небе. Има причини, които обясняват цвета на звездата, както и защо не можете да видите зелени звезди, пише Discover.

Какво определя цвета на една звезда?

Цветът на една звезда се определя от температурата на нейната повърхност. Тези цветове обикновено варират от най-горещите до най-студените звезди: синьо, бяло, жълто, оранжево и червено. Тоест, най-горещите звезди с температури от 10 000 до 50 000 градуса по Целзий са сини. А най-студените, известни като червени джуджета, имат максимална температура от 3500 градуса по Целзий и следователно са червени. Слънцето е жълто джудже, с температура от почти 6000 градуса по Целзий. Въпреки че Слънцето изглежда жълто, нашата звезда всъщност е бяла. Светлината от Слънцето е изкривена от земната атмосфера и следователно изглежда жълта. Земната атмосфера също изкривява светлината по такъв начин, че някои звезди сякаш блещукат.

За да видите звездите с различни цветове, които са най-ярките в нощното небе, е необходимо да имате бинокъл или телескоп. И разбира се, небето трябва да е възможно най-тъмно и ясно.

Ако искате да видите червена звезда, потърсете Бетелгейзе в съзвездието Орион. Ако искате да видите синя звезда, потърсете Ригел в същото съзвездие. Яркожълтата звезда Капела може да се намери в съзвездието Аурига. А червено-оранжевата звезда Антарес може да се види в сърцето на съзвездието Скорпион.

Звездите често са най-ярките си през зимата, така че наблюдението по това време на годината може да увеличи шансовете ви да ги видите добре.

От всички цветове на звездите, единственият цвят, който хората не могат да видят, е зеленият. Това се дължи на начина, по който очите ни възприемат цветовете.

Човешките очи имат светлочувствителни клетки, наречени пръчици и колбички. Пръчиците са детектори на яркост, които не различават цветовете. Човешките очи имат три вида колбички, които ни помагат да различаваме цветовете: червено, синьо и зелено. Когато светлината ги порази, всяка от тях се активира с различна интензивност. Червената светлина, например, активира червената колбичка, но сините и зелените колбички остават относително спокойни.

Повечето обекти не излъчват и не отразяват светлина с един цвят, така че колбичките се активират от различни количества светлина. Например, оранжевото активира червените колбички около два пъти повече от зелените, но оставя сините колбички недокоснати. Когато мозъкът получи сигнал от три колбички, той ни казва, че обектът е оранжев. Ако зелените колбички получават същото количество светлина като червените, но сините колбички не получават светлина, ние го интерпретираме като жълто. И така нататък.

Така че, за да се види зелена звезда, тя трябва да излъчва само зелена светлина. Но една звезда винаги излъчва повече от една дължина на вълната на светлината. Всяка звезда, която излъчва предимно зелена светлина, ще излъчва и значителни количества червена и синя светлина, което ще я накара да изглежда бяла. Промяната на температурата на една звезда може да я накара да изглежда оранжева, жълта, червена или синя, но е невъзможно да я накараме да изглежда зелена. Очите ни просто не виждат една звезда като зелена.