"ВИС ме взеха под тяхно крило. Под тяхна закрила. Взеха ми пейджер, ушиха ми костюми. За всички мутри съм пял и всичките ме уважаваха". Това разкри Сашо Роман в подкаста на Тото от "СкандаУ".

"Иво Карамански беше направил една резервация. Започнах да му пея. До такава степен се опознахме, че като свърших ми каза: "По което време и да решиш, идваш, тропаш и ти се отваря вратата. Покани ме в тях, като му се роди дете. Цял ден ядене, пиене. Аз тогава бях застанал вдясно от него. Пита тогава децата си: "Този, който ми е застанал отдясно, какъв ми е?" и те отговарят: "Побратим, тате". И той отговаря: "Точно така, това е моят брат", разказа още той. 

"Жоро Илиев един път, тогава работех в "Кошарите", идва при мен с охраната. Казва ми: "Хайде, побратиме, ти моята песен я знаеш" и една камара по петдесетарки - 10 бона. За една песен. И му пея песента. Даде ми парите и си тръгна. Много пари се правеха тогава". 

"Карамански ме качваше в джипа си и почваше да ме разказва из София. Показваше ми всичките му заведения и ме питаше кое от тях искам да ми подари. Аз не съм видял нищо лошо от тях."

Жоро Илиев бе застрелян на 25 август 2005 г. от снайперист в курортния комплекс Слънчев бряг, докато празнува в заведението си „Буда бар“ победата на футболния си отбор „Локомотив“ (Пловдив) над сръбския „ОФК Белград“. Убийството остава неразкрито, а с него е сложен официален край на крими групировката ВИС-2. Борецът от Кюстендил умира в 23,12 часа вечерта на 25 август 2005 г., докато разговаря по телефона с приближения си Емил Наков.