Българската музика загуби едно от най-ярките си имена. На 76-годишна възраст е починал Илия Караянев, познат на поколения меломани като Личо Стоунса – виртуозен китарист, бунтар по дух и истинска легенда на българската рок сцена.

Личо е роден на 27 юли 1949 година в любимия си Пловдив – градът, който завинаги остава в сърцето му, а и в който той се превръща в символ на свобода, музика и неподражаем стил.

Още на 14 години хваща китарата и започва да се учи от великите – Ерик Клептън, Джими Хендрикс и Shadows. Първата си китара прави заедно с баща си, който е дърводелец – детайл, който говори много за онова време и за характера на Личо: когато няма инструмент – си го създава сам.

През 70-те години Личо Стоунса е сред най-разпознаваемите китаристи в България – ярък солист и музикант с почерк, който тогава трудно може да бъде сравнен с друг.

Звездната му слава стига до най-големите сцени чрез участието му в оркестъра на Лили Иванова, където се превръща в част от музикалната история на страната. Двамата имат и тригодишен любовен романс, който по-късно остава като част от легендите около рок музиканта.

През 1984 г. Личо емигрира в Швеция, след което продължава да свири на различни места – включително в оркестри по кораби и в Германия и Норвегия.

Животът му е белязан и от тежки моменти – през 1996 г. той едва оцелява след сериозна катастрофа, но остава същият човек – музикант, който не се отказва и който живее чрез китарата.

Личо Стоунса е пловдивска легенда, но е и нещо много повече – той е национална фигура, част от златните години на българската рок музика.

Пловдивският журналист и писател Евгени Тодоров припомня, че Личо е от онова специално поколение момчета, които „ловят“ музиката по радиостанции, откриват Shadows и Beatles и започват да правят първите си концерти по градинките, когато рокът у нас е бил повече мечта, отколкото сцена.

Тодоров разказва, че още като ученик Личо „зарязва учението“ и започва да свири от сутрин до вечер, отдаден до крайност на музиката. Усвоява стила на Клептън, открива тайните на блуса сам, репетира по осем часа на ден в периода си „Джими Хендрикс“, а легендарното „Lazy“ на Deep Purple и Ричи Блекмор е изпълнявал стотици пъти – но винаги със своя почерк.

И точно това е ключът към Личо: той не беше просто „копие“. Беше жив звук, импровизация, характер и стил.

Сред най-любопитните му спомени остава и една история. Личо разкрива как навремето е бил извикан да свири във Великденската нощ – не по-малко от два часа, като целта била младежите да бъдат държани в залата, за да не отидат на църква. Това бил един от методите на системата да отклонява младите от религията.

Личо и групата свирят до към 2 през нощта… но планът се проваля – младежите пак тръгват към църквите.

Една история, която звучи като метафора за самия Личо Стоунса – музикант, който не можеше да бъде „вкаран в рамка“, колкото и да се опитваха.

Последната страница от творческия му път остава проектът Litcho Stones Band, в който свири заедно с пловдивските музиканти Кольо Брадата и Сашо Каменаров.

Светла памет! Поклон пред паметта му!