Столицата на България е град с многовековна история. Под земята, на която стъпваме стоят няколко пласта архитектура и сгради, част от които са там още от античността. 

По исторически сведения, в града живеят хора още от I век след Христа, когато градът носи името Сердонполис. Това означава град на Средите, които са обитавали мястото до около II век.

Малко след това през III и IV век, на територията на града, която попада в пределите на Римската империя, е  построена най-старата сграда към момента.

Намира се във вътрешния двор на Президентството. Това е ротондата "Свети Георги Победоносец", която е сърцето на древния Константинов квартал. "Свети Георги" е православен храм, построен в късната античност в архитектурната форма на ротонда.

В неговите рамки се е намирал дворецът на римския император Константин Велики и жилищата на знатните му поданици.

Ротондата е част от археологически комплекс, а учените днес все още спорят за датата на построяването й. Мненията варират в периода от 3 до 4 век.

Тя е използвана основно за покръствания, но през годините служи и като обществена сграда. Превърната е и в джамия през 16 век.

Заради наличието на останки от древна система за отопление част от археолозите смятат, че е възможно да е била и баня.

Сградата е запазила почти изцяло облика си от създаването й до днес, заради което се счита за най-старата запазена сграда в столицата. Претърпяла и сериозни реставрации, първата от които 80-те години на миналия век.

Куполът й е разрушаван два пъти – при нашествие на хуните и по време на българската обсада, ръководена от хан Крум.

В Ротондата са съхранявани мощите на Свети Иван Рилски, а легендата разказва, че в църквата е търсил изцеление дори византийския император Мануил Комнин.

В сградата са положени и останките на сръбския крал светец Стефан Урош II Милутин, преди да бъдат преместени в църквата Свети Крал, на чието място днес е Света Неделя.

След Освобождението Ротондата е изоставена. Сградата е пригодена за временен мавзолей след смъртта на княз Александър Батенберг.

Днес това е действаща църква, в която всеки ден се извършва богослужение на църковнославянски.

Туристите са привлечени от невероятните стенописи по стените й – техните пет слоя пазят фрагменти от вековната история на тази част от света.