Ако се чудите къде да планирате есенен уикенд, много добър вариант е да отидете в монтанското градче Белоградчик. До него се намират величествените Белоградчишки скали и многовековната Белоградчишка крепост, които са наистина едно от чудесата на България. 

Красотата на Стара планина през есента е пленителна. Цветовете на дърветата са зашеметяващо ярки и гората предлага от зелен, през жълт, кафяв и червен нюанс. 

Белоградчишките скали образуват ивица с приблизителни дължина 30 км и ширина до 3 км, включена между връх Ведерник, намиращ е в планинския рид Ведерник, и околностите на село Белотинци. Обявени са за природна забележителност през 1949 г. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

В исторически аспект, Белоградчишката крепост е най-голямата културна забележителност на град Белоградчик. Тя е една от най-запазените крепости в България и е обявена за паметник на културата от национално значение.

Крепостта е построена по времето, когато тези територии са били в пределите на Римската империя. При построяването на някогашната римска крепост са използвани изключително естествените скални форми, които се намират тук. На практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток. От останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра.

Първоначално Белоградчишкото кале е имало предимно наблюдателни функции, а не строго отбранителни. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. По време на неговото управление крепостта става едно от основните по важност укрепления в региона като отстъпва само на Видинската крепост, която е служила за замък на самия Срацимир.

При завладяването на България от Османската империя Белоградчишката крепост е превзета през 1396 г. По време на Османското владичество турците разширяват крепостта, поради засилената хайдушка и революционна активност в района. Същински изменения в структурата на крепостта са нанесени в началото на 19 век.

В днешно време тя е превърната в туристическа атракция, която се посещава от хора от целия свят. Въпреки това все още може да се усети силата и величеито на времето, от което е създадена. 

Мястото се намира на около 3 часа път от София. В близост до градчето са разположени пещерите "Магура" и "Венеца", както и Рабишкото езеро, което е най-голямото по площ вътрешно езеро в България и седмо измежду всички езера в страната.

В разширенията от този период проличава характерен за османското крепостостроителство стил. Извършва се почти пълно преустройство, както и допълнителни разширения. Добавени са и типично европейски елементи в крепостта. Това се дължи на френските и италианските инженери, които участват в разширението.

Важна е ролята на Белоградчишкото кале в потушаването на Белоградчишкото въстание от 1850 г. За последен път крепостта е използвана във военни действия по време на Сръбско-българската война през 1885 г.