Да тръгнеш от Пловдив към Рим е като да преминеш от една стара книга към друга — различни езици, различни сюжети, но страниците им миришат на едно и също: камък, слънце и време.

Пловдивчанинът е човек, който е свикнал да живее с историята — да я среща сутрин по калдъръмените улички на Стария град, да я гледа как се катери по тепетата и как вечер се слива с жълтите светлини на Античния театър. Затова, когато стъпи в Рим, той не изпитва онази рязка изненада, която обзема някого, попаднал за пръв път сред руините. Напротив — той се чувства като гост в дом, чиято архитектура познава по инстинкт, но в чиито стаи никога не е влизал.

Хълмовете на Рим – Палатин, Авентин, Капитолий – отекват като далечни роднини на нашите Джендем, Бунарджик и Небет тепе. И в двата града те носят гледки, които не просто показват пейзажа, а разказват за векове завоевания, бунтове, празници и обикновен делник.

Но в Рим мащабът е друг – всеки камък е вплетен в имперска амбиция. Форумите са по-големи, арките – по-високи, статуите – по-горди. И все пак, пловдивчанинът не се губи в това величие. Той идва от град, който е по-тих в славата си, но също толкова упорит в паметта си. В Пловдив времето се разстила бавно, почти мързеливо, докато в Рим то тече с енергията на фонтаните, които пръскат светлина и легенди във въздуха.

Да видиш Рим, когато си от Пловдив, е като да срещнеш по-възрастен брат, когото винаги си чувал да споменават, но никога не си познавал лично. Разпознаваш жестовете му – как пази старото, но строи ново върху него; как говори за миналото не със сантимент, а с гордост.

И когато се върнеш, тепетата на Пловдив ти се струват още по-ценни. Защото си разбрал, че да имаш хълмове, които носят история, е привилегия, споделена с малко градове по света. И че където и да отидеш, ще носиш у себе си усещането за двата града – единият твоят дом, другият – вечният град, в който времето никога не спира да диша.

Замалко да се объркаш - това не е ли пловдивския Тунел?

 

Е, на Испанските стълби навалицата е доста по-голяма, отколкото на стълбите на Каменица...