Това трябваше да е едно най-обикновено пътуване. Вместо това се превърна във вълнуваща история с куп кулминации и една (почти) перфектна екскурзия.
Дестинацията - Барселона. Красивият град, изваян като с четка от Антони Гауди. Планът - предварително подготвен, така че всички замесени в пътуването (в това число и аз) да успеем да видим основните забележителности. Всяка наша цел беше прилежно отбелязана върху карта, а маршрутът ни - предварително съгласуван.
Трябваше да прекераме четири дни в Барселона. Бяхме резервирали стая през популярната платформа Airbnb, а вълнението набъбна още повече в деня на самото пътуване.
Всичко наистина беше изпипано до най-малката подробност. Онова, което не подозирахме - нищо нямаше да мине по план. Нищо.
Качихме се на автобус от Гандия - малко, но доста приятно градче, близо до Валенсия. Пътуването продължи общо 7 часа. 7, от общо може би около 14. Какво означава това? Гандия не е първата спирка на пътническия автобус, сиреч през него са минали доста хора, преди да дойде наш ред.
Целият коктейл от аромати в превозното средство ще оставя на вашето въображение. Това обаче някак го преглътнахме, защото 7 часа по-късно щяхме да сме в Барселона. Приключението ни щеше да започне.
Пристигнахме в катулнския град около 19:00 ч. местно време - ключов момент от нашата "ваканция". Спокойно се отправихме към стаята, която бяхме наели. Стаята, в която трябваше да прекараме следващите три вечери.
Намираше се на около 15 минути от автогарата - стратегическо място, с което да пестим време и да извлечем максимума от нашата екскурзия.
И тук се появи първият проблем
Домакинът, от когото наехме стаята в предлаганото Airbnb, спря да отговаря на съобщенията ни още в автобуса. Леко притеснени се отправихме към посочения адрес, на който за наша изненада имаше… гараж - притеснителен знак №2.
След около 10-минутно чакане, местни жители се доближиха до нас с логичния въпрос - какви ги дирим там. След нашето обяснение се оказа, че входът за апартамента обаче не бил от там - лека доза спокойствие нахлу във вените ни.
Влязохме в едно… дворно складово пространство, в което на всичкото отгоре се намираше и дискотека - притеснителен знак №3. За щастие персоналът, който все още не беше започнал работа, ни посрещна с усмивка и ни предложи бира - единственото хубаво нещо в онзи момент.
Изминаха около 40 минути, в които нашият домакин не ни отговори. Навън вече се мръкваше и нашата вечер може би щеше да приключи под романтичното небе на Барселона, а екскурзията ни щеше да завърши още идния ден на автогарата.
Часът вече беше почти 21:00. Приехме поражението си и се обадихме на компанията, за да им обясним ситуацията и да разберем дали не може да се направи нещо по въпроса.
Без да правя реклама на платформата, с пълна категоричност мога да заявя - обслужването е на ниво и никой, никъде, никога няма да остане на пътя.
След около 30-минутен разговор по телефона, в който от фирмата останаха възмутени от сериозността на случая, все пак ни посъветваха да си наемем хотелска стая. От нея щели да поемат 50% от нощувката, а в най-кратък срок да ни върнат и парите, които сме платили за неизползваната стая от мнимия апартамент.
Така и стана, в 9 посред нощ, с последни сили, намерихме хотел в близост, платихме 200 евро накуп за една единствена вечер и се успокоихме, че все пак имахме покрив над главата си. Хотелът сам по себе си не беше нищо особено, но за резервация в последния момент беше напълно нормален. Все пак алтернативата ни беше... пейка в парка. Всичко е по-добре от пейка в парка, нали така?
Е, следващият ден беше обвит в мистерия. Щяхме ли да получим парите си обратно, с които да направим нова резервация на друго място? Никой не знаеше, но… нов ден, нова надежда.
С настъпването на утрото нещата започнаха плавно да се нареждат. Парите ни бяха върнати и с нови сили започнахме ново търсене на стая от Airbnb. Открихме сравнително прилична стая в апартамент, намиращ се на партер, който беше значително отдалечен от централната част на града, но пък в близост до удобен градски транспорт. Направихме резервацията и платихме за идните две вечери.
Този път домакинът ни отговори - непознато до онзи момент усещане, което се оказа доста успокояващо.
В следобедните часове на същия ден се отправихме към адреса. Пристигнахме на посоченото място и за наша изненада (и успокоение) този път имаше входна, не гаражна врата.
Домакинът обаче не ни отговори. Минаха 10 минути. Чакането стана 20. Измина половин час, а посттравматичния стрес вече започна тънко да играе по нервната система на всички ни. Нима беше възможно да ни прецакат по същия начин втори път и то в рамките на по-малко от 24 часа?
Точно когато отчаянието започна да напира и плавно се появи пулсираща болка в главата от поредния назряващ проблем, вратата на апартамента се отвори. Една доста ниска женица се показа объркано и ни заяви, че не е чула да звъним на вратата.
Логично. Не бяхме звъннали на вратата, но очаквахме някой да ни посрещне все пак, както се бяхме разбрали. Недоразумение някакво…
Апартаментът беше… интересен. В него живееха собственичката с двете си деца, натъпкани в едната стая, а в другата - чернокож турист. Третата беше предназначена за нас - три легла и малка маса, нищо повече. Интересно интериорно решение беше мивката в стаята, която беше… от фризьорски салон. Какво правеше там - един Бог знае.
Ще спестя всички останали подробности около обзавеждането. Все пак имахме покрив над главата си. Пътуването ни до Барселона беше спасено. Алтернативата ни беше пейка в парка, а всичко е по-добро от пейка в парка, нали така?
Тогава дойде тъмната нощ и стаята ни беше нападната от… хлебарки!
За испанските хлебарки се носят легенди. Слуховете за размера и визуалните им качества са много, а малцина са имали (не)щастието да ги зърнат отблизо. Е, ние имахме.
Нека ви кажа нещо за испанските хлебарки.
Факт №1 Те са кафяви. Точно толкова кафяви колкото отвратителните хлебарки, които ядат в риалити форматите. Цветът им ги прави още по-отвратителни, отколкото всъщност са.
Факт №2 Испанските хлебарки са големи. Много по-големи от средностатистическата българска хлебарка. Петорно по-големи. Петорно по-дебели и двойно по-гнусни. Имат антени, дълги колкото самото им тяло.
Факт №3 Испанските хлебарки са бързи. Много по-бързи от нашите български черни хлебарчици. Може би става дума за някакъв синдром на забързания голям град.
Факт №4 Испанските хлебарки са много трудни за убиване. Това се дължи не само на факта, че са пъргави. Те са и твърди. Ходещи кафяви хрущяли. Иначе казано - трябва си доста силен удар с подметка, за да се размаже подобен звяр.
Нашата среща с испанските хлебарки се случи около 1 ч. посред нощ. В стаята бяхме аз (екстерминаторът), човек с фобия от насекоми и спящата красавица, която разбра за всичко едва на следващия ден.
Бях разкъсана между опита си да предотвратя истеричен писък, който щеше да звучи особено подозрително в малките часове на нощта, и да убия щъкащото гнусно зверче из стаята с тих (но достатъчно мощен) удар с подръчни средства.
Беше трудно, няма да ви лъжа. В крайна сметка многокракият ми враг беше повален. Испанската хлебарка беше разполовена.
На следващия ден обаче на местопрестъплението липсваше труп. Не ме питайте как е възможно, защото нямам идея.
Вариант А - хлебарката е била изнесена в една печална процесия от своите събратя, които са я погребали.
Вариант Б - хлебарката е била изядена от своите събратя по време на угоителен пир.
Вариант В - двете половини на хлебарката някак са оживели и са се превърнали в две по-малки хлебарки, които са отпрашили с бясна скорост под еуфоричното въздействие на шанса за нов живот.
Въпреки нашата интересна втора нощ в Барселона, новият ден беше пред нас. Бяхме готови да обиколим всичко, което имаше да обикаляме и да видим всичко, което можеше да видим. Имаше една малка подробност, която провали грандиозния ни план за пореден път. Навън валеше порой.
Някак обаче успяхме да спасим деня. Последва един не толкова интересен остатък от нашата екскурзия. Но пък първите два дни в Барселона компенсират значително с изобилие от случки.
Пътуването ни стана доста по-интересно, отколкото очаквахме. Това се превърна от история със заглавие "Онзи път в Барселона" в хорър-комедия със заглавие "Онзи път, в който едва не спахме под звездите в Барселона и не бяхме изядени от хлебарка-мутант".
Щуро пътуване, което не мина по план (поне не по нашия), но пък стана повод за много смях впоследствие.
