Брижит Бардо, легендарна френска актриса, икона от 60-те години на миналия век и ревностна защитничка на животните, е починала на 91-годишна възраст, съобщи в неделя Фондация „Брижит Бардо“, цитирана от АФП.

„Фондация Брижит Бардо съобщава с огромна тъга за кончината на своята основателка и председателка Брижит Бардо - световноизвестна актриса и певица, която избра да се откаже от престижната си кариера, за да посвети живота и енергията си на защитата на животните и на своята фондация“, се посочва в съобщението, изпратено до АФП, без да се уточнява денят или мястото на смъртта.

Бардо се оттегли от киното преди повече от петдесет години, оставяйки след себе си около петдесет филма.

В началото на октомври Бардо издаде своята нова книга „Моят ББуквар“. 

Тя съдържа някои остри мнения за колеги актьори, еротиката, политиката и съвременния свят, отбелязва издателят Fayard и допълва, че книгата, написана изцяло на ръка, е „потапяне в личността на жена, оставила следа в своето време с независимостта, ангажираността и смелостта си“.

Структурирана като речник – от А за „Abandon“ (отказ) до Z за „Zoo“ (зоопарк) – книгата събира кратки текстове, написани с характерния кръгъл почерк на 91-годишната Бардо.

Актрисата изразява обичта си към Жан-Пол Белмондо, когото нарича „страхотен човек, гениален актьор, забавен и смел“. За Ален Делон отбелязва, че „носи в себе си най-доброто и най-лошото“, а за Марчело Мастрояни казва, че макар да е „очарователен“, е „добър актьор без гений и без да е незабравима личност“.

Относно еротиката, Бардо – прославила се с филма „И Бог създаде жената“, пише, че това са „любовни игри, в които всичко е позволено: въображение, смущаваща перверзия и чувствена освободеност“.

Говорейки за Сен Тропе, където притежава вилата La Madrague, тя изразява съжаление, че „това толкова красиво малко рибарско селце“ се е превърнало в „град на милиардери, в който вече не се разпознава старият му чар“.

Като активист за правата на животните Бардо е безпощадна и към състоянието на Франция, определяйки я като „скучна, тъжна, покорна, болна, омразна, опустошена, обикновена, вулгарна“. По думите ѝ „дясната партия е единственото спешно лекарство за агонията на Франция“. Тя отново заявява близостта си с Марин льо Пен и партията „Национален сбор“ (RN).

Изключително дискретна в медийните си изяви, Брижит Бардо вече е публикувала през 1996 г. мемоарите си Initiales BB („Инициали ББ“).