Той е издъхнал в четвъртък сутринта, според съобщението, публикувано от семейството му в Инстаграм.
"С натежали сърца нашето семейство споделя за внезапната кончина на нашия обичан Чък Норис вчера сутринта. Макар че бихме искали да запазим обстоятелствата около кончината му в личен кръг, моля, знайте, че той беше заобиколен от своето семейство и си отиде в мир.
За света той беше майстор на бойните изкуства, актьор и символ на сила. За нас той беше всеотдаен съпруг, любящ баща и дядо, невероятен брат и сърцето на нашето семейство.
Той живя живота си с вяра, цел и непоколебима отдаденост към хората, които обичаше. Чрез своята работа, дисциплина и доброта той вдъхнови милиони по света и остави трайна следа в живота на толкова много хора.
Макар сърцата ни да са разбити, ние сме дълбоко благодарни за живота, който той изживя, и за незабравимите моменти, които споделихме с него. Любовта и подкрепата, които той получаваше от феновете по целия свят, означаваха много за него и нашето семейство е искрено благодарно за това. За него вие не бяхте просто фенове - вие бяхте негови приятели", гласи публикацията.
Норис е роден в Райън, Оклахома, син на Уилма (1921 - 2024) и Рей Норис. Баща му е бил механик, автобусен шофьор и шофьор на камион. Дядото по бащина линия (емигрант) и бабата по майчина линия са от ирландско потекло, докато бабата по бащина линия и дядото по майчина са индианци (чероки).
Филмите, които превърнаха Чък Норис в легенда
Норис е кръстен на Карлос Бери – пасторът на баща му. Има двама по-малки братя – Вийланд и Аарон (продуцент в Холивуд). Когато Норис е на 16 години, родителите му се развеждат и се мести в Преъри Вилидж, Канзас, а после в Торънс, Калифорния с майка си и братята си.
Норис описва детството си като мрачно. Не е бил атлетичен, а стеснителен и посредствен. Другите деца му се подигравали заради неговия смесен произход и той си мечтаел да набие мъчителите си.
Норис споменава в автобиографията си, че баща му имал сериозен проблем с алкохола и все едно го е нямало докато растял. Признава, че е обичал баща си, но не го харесвал. Все пак заявява, че е съжалявал за човека, защото „той си е бил просто такъв и изпускал много.“
По-късно, през 1958 година, влиза във военновъздушните сили на САЩ, като въздушен патрул и е бил изпратен в базата Осан, Южна Корея. Там получава прякора си „Чък“ и започва тренировките си по Танг Су До (Tang Soo Do), което довежда по-късно до получаването на черен пояс в това бойно изкуство, и създаването на Чунк Кук До (Chun Kuk Do) („Universal Way“) стила. Накрая създава образователната асоциация United Fighting Arts Federation (Федерация на бойните изкуства) и „KickStart“ (известна преди като „Kick Drugs Out of America“ – Да изритаме наркотиците от Америка) – програма в началните и средни училища, насочена да даде на децата в риск основа в живота чрез бойните изкуства.
Норис е освободен от военна служба през 1962 година. Работи за корпорацията Нортроп (Northrop Corporation) и отваря верига от училища за карате, в които ходи и Чад Маккуин, синът на Стийв Маккуин.
Като екшън звезда Норис притежава степен на достоверност, с която повечето други не можеха да се мерят. Не само че се появи редом с легендарния Брус Лий във филма от 1972 г. „Пътят на дракона“ (известен още като „Завръщането на дракона“), но той беше истински шампион по бойни изкуства, притежаващ черен колан по джудо, черен колан 3-та степен по бразилско джиу-джицу, черен колан 5-та степен по карате, 8-та степен черна лента по таекуондо, 9-та степен черна лента по Танг Су До и 10-та степен черна лента по Чун Кук До.
Норис беше изключително плодовит в края на 70-те и 80-те години, като участва в филмите „Делта Форс“ и „Изчезнали в бой“, „Добрите момчета носят черно“ (1978), „Октагонът“ (1980), „Самотният вълк Маккуейд“ (1983), „Кодексът на мълчанието“ (1985) и „Огнеходът“ (1986).
