Френската актриса Брижит Бардо, която почина на 91-годишна възраст, може би предефинира кинематографичната привлекателност, пленявайки света като екранна икона на 50-те години на миналия век.
От пробивната си поява в „И Бог създаде жената“ до провокативните си роли в „Истината, презрението“ и „Вива Мария!“, тя е пионер в един нов образ на женската сексуалност и освобождение на екрана, преди да посвети живота си на правата на животните.
Родена в Париж през 1934 г., Бардо се е обучавала за балерина, преди поразителната ѝ красота да привлече вниманието на режисьорите.
На 18 години тя се омъжва за режисьора Роджър Вадим, който я избира за ролята на „И Бог създаде жената“ – провокативен филм, който я изстрелва към международна слава.
Чувствената, безгрижна персона на Бардо в тази класика на френската Нова вълна предефинира женствеността и я прави сензация в Кан.
В края на 50-те и 60-те години на миналия век Бардо се превръща в глобален феномен с роли в „Истината“, печелейки признание от критиката за драматичната си дълбочина, и „Презрение“, шедьовър на Жан-Люк Годар, и „Вива Мария!“, демонстрирайки комедийния си усет редом с Жан Моро.
Разрошената ѝ коса и смелата очна линия зададоха модните тенденции по целия свят, а изпълненията ѝ затвърдиха Бардо като кинематографична пионерка.
Сами Фрей и Брижит Бардо във филма „Истината“, 1960 г.
Мишел Пиколи и Брижит Бардо на снимачната площадка на „Le Mepris“ (Презрение), 1963 г.
Бардо по време на пресконференция за „Презрение“ в Рим, Италия
Жан Моро и Брижит Бардо на снимачната площадка на филма на Луи Мал „Вива Мария!“.
Освен най-емблематичните си роли, Бардо демонстрира своята многостранност във филми като „Любов върху възглавница“, където изигра сложен, емоционално разкъсван герой, и „Две седмици през септември“, романтична драма, която подчерта способността ѝ да предава уязвимост.
Нейният филм от 1962 г. „Любов на възглавница“ е режисиран от Роджър Вадим.
Бардо по време на снимките на филма „Две седмици през септември“ в Източен Лотиан, Шотландия през септември 1966 г.В „Мечката и куклата“ тя внесе игрив чар в комедийна роля, доказвайки своя диапазон в различни жанрове.
Бардо в сцена от филма на Мишел Девил от 1970 г. „Мечката и куклата“
Тези филми, макар и по-малко известни, подчертават способността ѝ да пленява публиката с разнообразни разкази.
През 1973 г., в разгара на славата си, Бардо се оттегля от актьорството на 39-годишна възраст, за да се застъпва за правата на животните.
Основавайки фондация „Брижит Бардо“, тя води кампания срещу лова на тюлени и опитите с животни, насочвайки страстта си към застъпничество.
Смелата ѝ промяна от екранна сирена към активистка изненада мнозина, но отрази ангажимента ѝ да живее автентично.
Установявайки се в Сен Тропе, Бардо прегърна по-спокоен живот, далеч от светлината на прожекторите.
Тя остана символ на блясъка на 60-те години на миналия век и пионер в защитата на правата на животните.
Репутацията на Бардо е накърнена в по-късните ѝ години, когато тя отправя хомофобски обиди и е глобявана многократно за подбуждане към расова омраза.
Това беше белег върху паметта на икона, която - в разцвета на силите си - постави на картата бикините, женското желание и френското кино.
