КОРАБ „ЕМОНА“, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ

На стадиона може да сме яростни привърженици на „Локомотив“, но тук, в епицентъра на Пловдив, в заведение на няколко крачки от водоскоците пред Общината, сме представители на футболната бохема. Един от нас е автор на абревиатурата ЛОКО, която се чете като Любим Отбор на Културната Общественост. След няколко дни е първият мач от новия шампионат, сезон 2016/2017 година, при това вечното дерби с градския съперник. GSM-ът подскача в джоба ми. Непознат номер:

- Можеш ли на 29 юли да бъдеш в Бургас, готов за качване на кораб?

- Да.

Без замисляне отговорих на секундата, с инстинкта на дресиран боен кон, готов за атака, докато още не е заглъхнал тътенът на първия артилерийски снаряд. Още през януари стана ясно, че варненската фирма закрива бизнеса и продава кораб “Силвия“. Беше ми криво да загубя принадлежността си към сменен екипаж. Приятели ме посъветваха да видя как стоят нещата в Бургас. Ходих на място, посетих брегови канцеларии. Никой нищо не ми е обещавал, не съм подавал молба за назначение, не съм имал очаквания. Документите ми са в наличност и валидност, имам ден и половина за подготовка. Старите приятели не могат да угасят изненадата в очите си, в живота на никого от тях няма такива внезапности.

29.07.2016 – 17.12.2016 г., кораб „Емона“

На гарата в Бургас ме чакаше приятна изненада. Представител на фирмата бе дошъл с личната си кола да ме посрещне и закара в обособено пристанище в периферията на града. За първи път ми се случва.

„Емона“ е 13-ят ми кораб, не е първа младост, но се оказа, че всички каюти са със собствен санитарен възел. Не съм имал такава екстра.

Капитанът ме посрещна с „Добре дошъл на борда“. Плавал съм с поне 30 капитани, но това го чувам за първи път.

Твърде много преплавани мили има зад гърба ми, за да си въобразя, че съм попаднал в корабна Аркадия и още първото ми дежурство през нощта ме въведе в реалностите. След полунощ правя обща обиколка на машинното отделение и ручейче от преливаща цистерна с обратна битова вода пресича пътя ми. Елементарно е да намаля нивото, но елзахранването на помпата не работи. Принуден съм да поискам намесата на втория човек от дежурната бригада, в случая главния механик. Явно почерпен преди да се хоризонтира, не беше никак лесно да го събудя. Макар не съвсем адекватен, за около час се справи с проблема. На границата с токовия удар. Няколко пъти отвертката отскачаше от таблото и се търкаляше по металната площадка. Слава Богу, не се стигна до инцидент.

На 30 юли 3000-тонният „Емона“ отплава под баласт за Варна. Каботажно начало на рейса. Натоварихме скрап за Хереке, много приятно турско селце в Източна Тракия на брега на Мраморно море. И така, почти до Коледа - цели 25 къси рейса с един и същи товар от българските пристанища до южната съседка. Освен в Хереке разтоварвахме и в Ичдаш. Името вземам от машинния дневник, без да зная какво стои зад него. Някаква пристанищна теснотия, от която членове на екипажа можеха да се измъкват и завръщат на кораба само с полицейския автомобил на охраната. Спестих си този лукс.

Два пристанищни товарни крана с „нокти“ като на граблива птица захапват от хамбарите и изсипват на кея всевъзможна железария. Облачета от пушилка не могат да заглушат какофонията. Возил съм пшеница, царевица, въглища, торове, различни профили желязо… а ето че сега долавям нещо скръбно в този скрап. Черните метали се рециклират в поредица вторични употреби, а от човека не остава нищо.

Но тук, сега, в този момент, нас ни има. Малък екипаж с няколко  свестни мъже. Достатъчно е поне един да следва евангелското предписание. Красьо, готвачът. Той просто винаги гледа да е добре на другия до него. Правим малък обеден купон на кърмата под августовско слънце. Нямам шапка и видимо изнемогвам. Надигна се Красьо, върна се след минута и ме постави под сянката на широкопола мексиканка. Владее си занаята на ниво шеф, но като човек е още по-добър.

Единствен капитанът има интернет връзка със света. Човек с безупречна навигационна култура и широки интереси. Обичаше да пише с тебешир на вратата на каютата ми резултата от поредния мач на „Локомотив“ в шампионата. На девети ноември излизам от вахта и чета само пет букви – Тръмп. Така, чрез тебеширената медия, узнах, че кръстоската между стръвница и ястреб Хилари е загубила мача за Белия дом.

Мини екип, колкото каре за белот в машинното отделение – главен механик, втори механик, моторист, моторист, като последните двама поемат функциите на трети и четвърти механик. За първи път карам самостоятелна ходова вахта във времето на четвъртия механик от 08,00 до 12,00 и от 20,00  до 24,00 часа. Сменям втория механик и сдавам вахтата на третия. Когато сме в Бургас или Варна, минаваме на брегово електрозахранване и 24-часово дежурство, тогава в отделението е тихо като в университетска аудитория.

Шефът успя да ме изненада и дори заблуди. Още при първата маневра за преминаване на Босфора в посока Мраморно море сменяше ходовете, без да откъсва очи от лъскаво списание със снимка на блондинка в грос и цици като Южното и Северното полукълбо. Стар бонвиван? Оказа се пенсиониран капитан първи ранг, строеви командир в Морското училище. Идвали са на кораба негови възпитаници, специалисти по автоматика, споделях с тях, че бившият им началник не е надраснал манталитета на ротен фелдфебел. Съгласяваха се с иронични усмивки. Беше любител на вечерните аперитиви и не можеше да повярва, че не си позволявам алкохол по време на дежурство. Поканите и намеците отклонявах с шега. На брега редовно пия 70-80 грама концентрат, такива ги наричат зависими, но на кораб, независимо от продължителността на рейса, забравям за бутилката. Значи мога да кандидатствам за рекордите на Гинес като първия алкохолизиран трезвеник. Всъщност, с нищо друго не съм уникален. Задоволяваше се със забележката, че това просто е самодисциплина. Не я разбра и не я прие, трябваше му партньор по чашка. Разминахме се.

Добряк и веселяк с телосложение на тежкоатлет, завършил спортно училище, това е вторият механик. След полунощ се позаседяваше, вече в моята вахта, и винаги намирахме тема. Сякаш  покрай лекоатлети, гимнастици, щангисти е имало и паралелка за корабни механици. Този възпитаник може и да не е направил световно спортно постижение, затова пък е отличен професионалист.

И след поне сто срещи по корабите с колеги мотористи, тук попадам на уникат. Мъж не в първа младост, роден през 1964 г., завършва духовна семинария и се подготвя да смени гащеризона с расо. Превъзходен специалист с многогодишен стаж по корабите. Упрекваше се, че отдавна е пропуснал възможността да се официализира като механик, каквито качества притежаваше предостатъчно, сега бе категоричен, че ще продължи като свещеник. Не се съгласи да направя обществено достояние прехода от машинното отделение на кораб в Божия храм, нито да споменавам името му. Би било репортерска находка.

Затрупа ме със специализирана литература. Познавам съдържанието на Стария завет и Четвероевангелието, но сега  попаднах на класически учебник по богословие. С изненада узнавам, че Майката Божия, освен Богородица, е и Приснодева, а „дяволът също е творение Божие“. Трудно ми е да приема, че „девството е по-ценно от брака“, тъй като „безбрачието е подражание на ангелите“, и не мога да се съглася, че „ако няма възкресение, няма и Бог… ако няма възкресение, дивите животни са по-щастливи от нас“. Агностикът, за какъвто се смятам, вярва, защото знае, а теистът знае, защото вярва.

Есента ни раздели. В този момент също бях взел решение за промяна – стоп на плаването. Може би капка преля чашата. От 01.01.2017 година Морска администрация въвежда още едно изискване за компетентност, значи пак лекции, записки, изпит, нов документ, без чието наличие включването в екипажен списък е невъзможно. Не, по-скоро бих отишъл на курс по вероучение, отколкото отново да си причиня това.

Имам още корабни дни и няма да включвам обратно броене. Осъмнахме с празен камбуз и се чудя какво да хапна. През деня заредихме и вечерта отново се чудя – сега пък проблем е имането, който е доста по-приятен от нямането. Дойде и сервизна кола за пералнята, която от 2-3 седмици стачкува. С доста маневри я измъкнахме през теснотиите и с лебедка от кърмата – долу на кея. След два часа я върнаха – не става за нищо. Обратно с лебедката горе на кърмата, пак маневри през теснотиите една палуба надолу и я върнахме на мястото й. Изглежда, потопът от псувни по адрес на техниците я ремонтира, пералнята тръгна и докато бях на борда, работеше безотказно. Дали това би могло да се случи другаде, където и да било, освен на кораб?

По главната улица на Бургас на талази, като прииждаща река, се носят кехлибарени листа, досущ подобни на банкноти. Есенна  валута. В открито море „летя“ като скиор, скочил от щанца, ако за миг вятърът спре, ще се срутя на палубата. Виждал съм килим от размахани криле над Тихия океан, а в Мраморно море корабът попадна в „броня“ от медузи. Бяла пустош като ледената хватка на Азовско море. Обличам топлото служебно яке в оранж. Един час с грейката на гърба пести два аспирина. Напредва есента, това вече е промяна.

Ефирен подарък. Божана Апостолова гостува на „Хоризонт“ по повод последната си стихосбирка „За теб“. Костадин Чонов е неин съпруг, а за мен е колега от вестникарските времена. И сега, след толкова години, чувам да говори за човека, който я е научил да диша свободно и да обича. На мига се отказвам от битовите баналности в каютата и излизам на палубата. Няма бряг и светлинка в нощта. Вятърът носи шепота на вечността.

При последното ми преминаване през Босфора в посока север, срещу течението от Черно към Мраморно море, маневрата с доста промени на ходове и  краткотрайни, но необичайни стопове, наложи бързо да затварям пускови въздух от основна бутилка и отварям резервна. Същото, само че в аварийна обстановка, ми се е случвало на същото място в посока юг. Може би този път Нептун, ден преди да се сбогувам с него, реши да ме тества ставам ли все още за моряк. Надявам се, че не го разочаровах. На излизане от протока изпитах съмнение годен ли съм да се върна обратно в собствения си живот на брега? Ще ми трябва ли Вергилий, който да ме поведе към мен самия? Ще го следвам и си обещавам да не се обръщам с носталгия назад.

Слязох по трапа на десния борд и застанах под надписа „Емона“. Помилвах с гола длан студеното желязо и го целунах. Благодаря ти за последната преплавана миля, хайде сбогом. Нарамих моряшкия багаж и си тръгнах, без да се обръщам.

Нейко ДАМЯНОВ