24.10.1980 г. Средиземно море, преход Бургас – Ротердам

07,45 часа Какво става, безоблачно небе на изток, а имам чувството, че изгревът се бави.

10,00 часа На юг е групата островчета, обозначени като Галите и Галитонс. Скална маса с вулканичен произход и алпийски профил. Къщичка на най-високия връх и фар на най-щърбото място. Според третия помощник на южните склонове има селце. Щъкат рибарски лодки и някои от стърчащите скали изглеждат по-миниатюрни  и от малките лодки. Ако някога заслужа да бъда почетен с наказание като заточение, единствената ми молба ще бъде да ме захвърлят  тук на тази островна приказка. По дяволите! Надничам от крилото на мостика, а във водата плават остатъци от тоалетна хартия. Кораб преди нас…

Докато шетаме във втори хамбар, Шами ме поднася с късмета на новобранеца поради лъчезарното време. Проверяваме укрепването на фазера, най-деликатния товар на борда. Добре е. И пак хващаме валяци и бояджийски четки. Вече схващам, че за разлика от престоя в пристанище, на ход най-щатната работа е бояджийството. Този път оцветявам местата, където преди това съм нанесъл защитния слой миниум. Запазил е свежия си оранжев цвят, въпреки напора на щорма, но след вълната и 25-градусовия крен от тежката дъбова маса на кърмата няма и следа.

Рулевият Станчо върти метла по палубата, а колегата му Шами повелително командва: Десет градуса надясно! Засегнатият обръща „руля“ към дръжката и погва шегаджията, който съвсем стоически отнася 2-3 тояги по-долу от кръста.

Интересна социална категория е морякът: освен основната си длъжностна характеристика, той е шлосер, монтьор, дърводелец, общ работник… и картоиграч. Нищо друго не може да го извади от релси така, както загубена игра, която започва в моряшкия салет след вечеря и завършва към полунощ , а победата го прави по детски щастлив. Неописуем е хаотичният порядък в моряшката каюта: люти чушлета, засадени в „саксия“ от срязано шише „Веро“, кафези с пойни птички, поилки и хранилки, спиртници, чумаво забранени на пожароопасен параход (вече свиквам с локалната терминология), пепелници, въжета, работни дрехи… И задължителната секс агитация, разбира се.

Случайно срещнах барото  на трапа към неговата  каюта-кабинет. Изкачи се и погледна дали парапетите са оставили следи по пръстите му. Остана доволен и поясни: Камериерите са си научили урока и хващат парцала преди да ме видят, тогава е късно.

14,45 часа. Поседнах в първи хамбар и на секундата съм потънал в 10-15-минутна котешка дрямка. Събудиха ме разминаващи се влакове. Сънувам. Като нищо мога да обогатя знанията на физиолози и психолози за фазите на съня.

16,30 часа Общокорабно събрание. Откриване на партийната учебна година. Най-после официално връчих на капитана картината на Паскал Стружев, подарък на екипажа на кораб „Пловдив“ от кмета на града под тепетата Христо Мишев. Сега „Старият Пловдив“ е съвсем близо до африканския бряг. Барото веднага ми възложи да напечатам информационния бюлетин и графика за организационния живот на екипажа през рейс № 4. За да не забравя машинописа.

20,00 часа Всъщност това е корабното време, с един час назад от българското поради плаването в посока запад и няма защо да се чудя, че слънцето „закъснява“ да залезе в сравнение с вчера.

22,00 часа С помполита бяхме на скромна почерпка при капитана. Какво ново научих? От един лев разходи, корабът трябва да печели 1,40 лв. приходи. Засега сме добре. Има радиограма, че е възможно да се отбием в Лисабон. Вече не вярвам в късмета на новобранеца, ще стане като Билбао. Ама дано пък… Най-тягостният му момент като капитан е самоубийството на млад механик. Тежък интимен конфликт оставил на брега човекът и го решил в морето. Друг загубил разсъдък, онанирал, гледал си сперматозоидите под лупа е крещял така, че да го чуят из надстройката: „Мамка ви, знам ви че сте мъртви.“ След рейса помолил инспекторката да не му го праща повече, по-добре да го уреди на брегова работа. Защото с такава глава в морето…

23,30 часа Най-приятното време от денонощието. Свършва вахтата на третия помощник в полунощ, сменя го вторият. Монката. Изключително приятен млад мъж. Винаги идва поне 10 минути по-рано, винаги го посрещат с кафе. Този път веднага го осведомяват, че според метеопрогнозата от Южна Франция се спуска студен фронт, който „заключва“ Гибралтар. Новодошлият отпива и се усмихва:

- Какво пък, ще отключваме.

26.10.1980 г. 22,00 часа Гибралтар. Мечтата ми. В непрогледна нощ било отредено да стигна дотук. Луната, която Георги Стаматов съвсем справедливо нарича  „стара сводница“, ми изневери. Място на противостоене. Гледам контура на европейския Херкулесов  стълб, загатнат в смесеното зарево на хиляди светлини – английски и испански. Отсреща са африканският Херкулесов стълб и Сеута, испански град, за който претенции има Мароко. Дали защото съм по-близо до европейския бряг, той ми се струва луксозно надменен спрямо северния си съсед? Направих уважение на Атлантика да го срещна на крак.

Това са записки в дневници, водени 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ

В открито море уикенди просто няма

С кораб „Пловдив" в три пристаница

Открито море - през Босфора и Дарданелите, към Ротердам

На мостика никога не се застава гърбом към морето