КОРАБ „ОСОГОВО“, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ

27.12.2003 г. – 08.02.2004 г.

За седми път посрещам Нова година на кораб и вече три поред са последователни. Този път с украинския Дядо Мраз, никаква символика, освен истинската зима в Мариупол. И след като два дни висяхме на рейда, в 21,00 часа на 31 декември от мостика дадоха „Внимание на машина“. Точно в дванадесетия час, вместо салюти или сирени на пристанищни влекачи и кораби в пристанището, чух камбанката на щамбайна: Най-малък напред. Все пак напред в Новата година. Свободна машина след заставането на кея – в 0,30 часа. Контрола – 03,00 часа. Специално избраният час за маневрата за местните екипи вероятно означава овъртайм, а за екипажа – пожелание за много години.

Последваха три къси и бързи ротации Мариупол – Трабзон – Мариупол. За разлика от Босфора, където може да се чака с дни, преминаването през Керч канал от Черно в Азовско море и обратно става без забавяне. Отминаха и Рождественските празници, януари хапе с минусови температури, украинците масово продължават да зъзнат по улиците, макар че събитията са горещи. Такива ги показва телевизията. През лятото на 1968 г., в разгара на Пражката пролет, бях сред чешки студенти в София. Те нямаха друга тема, възбудено коментираха ставащото в страната им. Тук, в района на пристанището, не усещам никакво напрежение, докерите, шофьорите, митничарите… следват служебните си ангажименти, спокойно, всекидневно обичайно е всичко и в близкия квартал. От местна радиостанция на руски научавам, че нескончаемото митингуване в Киев се нарича Оранжева революция, а от източните части на Украйна към столицата вървят контрапрояви в синьо. И това само заради едни оспорвани и нечестни президентски избори? Едва ли, Украйна е като кораб с голямо газене, търси се по-дълбоко пристанище за него.

За нас Трабзон означава напрежение с пот на чело. Наскоро тук на борда на „Лудогорец“ проверка на порт стейт контрол е завършила негативно. Още с тръгването към турското пристанище страховата невроза на шефа го избива на уртикария, започва поредната офанзива за хигиенизиране на машинното отделение. И пак малкият дявол. Дойдоха двама проверяващи, видяха документите на колегите си от Анталия, уважиха подписите им и си заминаха, след като приеха само по едно кафе с литъл шугар (малко захар).

Шефът даде ритуализираната почерпка по чашка и възвърна остроумието си. Как се брои колко овце има в сюрията? Много просто, броиш краката и делиш на четири. Как се реди леха зарзават? Как се отглеждат животни? Как се зидат тухли? Как се поставят фаянсови плочки? Как се поддържа лека кола? Как се ловят маймуни… Не търси тесен специалист, питай моряк, единственият пенкилер в света. Той и за жените знае всичко, но истински може да бъде само неистински моряк.

Шифтинг. Това е преместване на кораба по дължината на кея, без да се пали машината, достатъчни са винчовете на бака и кърмата. Много рядка маневра, но характерна за Трабзон. Този път нощна. Понеже по график съм на обща работа, в 01,30 часа шефът вдигна мен. Цял час не можем да съберем кворум. Фитера изобщо не успяха да го събудят след поредната разпивка, юнаците от палубна команда имат проблеми с равновесието. Старши камериерът държа прочувствена реч от главна палуба, тръгна към трапа да слиза долу, но капитанът разпореди да го приберат в каютата му. Последната дупка запълни кока – като брегови моряк да дърпа кърмовите въжета. Проблемът е само един: онези, които не могат да спират след 70-80 грама, изобщо да не започват, но… Хайде сега стотина метра напред.

Приел съм непрестижното реноме на безалкохолна весталка, отдавна съм свикнал с няколкото резенчета в обедната ми гарнитура, след като голяма част от доматите в камбуза отиват за каютни салати. За капитана се приготвят зеленчукови специалитети отделно. Старпомът, завършил техникум по обществено хранене преди Морското, си приготвя това-онова сам. Започнах с умиление да си спомням казармената кухня. Според корабния мечкадарин, „ако си гладен, ще го ядеш“. Да, но порционът ми предполага да налитам на ядене дори когато не съм гладен. Карам на кисело мляко и скътани конфитюри, но истинската ми компенсация е плодовият квинтет. Старая се в каютата ми да има круша, банан, портокал, грейпфрут и първата „цигулка“ – ябълка. Всъщност, при заверката на здравната книжка би трябвало вместо ЕКГ да искат декларация, че не си вегетарианец. Корабната кухня влошава кардиограмата и на практика е разбила повече моряшки сърца, отколкото жените.

Скъса ми се копче на риза. На кораб „копче“ да търсиш, успокояват ме тези, които питам за наличност. Не, истината е, че „певците“ изобилстват, но „копчета“ няма. Дотам още не сме я докарали. На кърмата се появи бяло зайче точно под флагщока. Моряците боядисват палубата в зелено, а рисунката е закачка-намигане към старши помощника – момчетата му пожелават  увлекателно занимание в ранчото след пенсионирането, което е само на една отпуска разстояние. На мене пък ми се случи неволна, но неприятна шега. Според правилата в порт Трабзон трябва да се върна на кораба до полунощ. В график съм. Полицаят на пропуска ме гледа недоумяващо – паспорта ми го няма. Той прекрасно знае, че не мога да напусна пристанището, без да го оставя, прехвърля тестето, занича в снимките. Липсвам. Мейби аркадаш, помагам с предположение, че някой се е прибрал с моя паспорт. Преглеждам синята колода. Ами да, документът на колегата, който в момента трябва да е на вахта, е в ръцете ми. Бир саат (един час), искам контролно време и тръгвам да реша проблема. Колегата е смаян, че ме е взел за себе си. Хайде сега тичай на пропуска и вземи самоличността си. Значи и полицаят, и морякът имат проблеми със зрението. Аз съм по-зле със слуха. Имам чувството, че когато в края на вахтата извадя памучните тампони от ушите си, чувам по-слабо. За съжаление за уши няма нещо толкова ефективно, колкото Always.

Отношенията в машинна команда не се влошиха, просто се регулираха. Вторият механик и трима мотористи се „зазидаха“ в група, в която „тухли“ са бутилките, а хоросан – салатите. Освен мен, като единак се обособи елтехникът, коректен мъж от здрав селски корен, който има огромното преимущество, че никой не се бърка в работата му и не дава вахта. Осведомено до дребни подробности, началството ме слиса с въпрос: Тебе защо не те събуждат преди вахта? Не знам как се събужда човек, който не спи? Не, на колегата, от когото приемам вахтата, бе разпоредено да спазва правилата и в 03,45 часа идваше да се увери, че обличам гащеризона. Редът си е ред. Обаче другият колега, който сменя мен, започна да се заседява в компанията с чашката и да закъснява около половин час. Нямам право да напусна машинното отделение, мога само да ръмжа. Аз не съм робот бе, между хора съм, не живея като теб с радиото. Дори ме заплаши, че ще излови всички хлебарки и ще ги пусне в моята каюта. Внушено му е да ме дразни. Съсед ми е по каюта, обитавана преди него от почти легендарния Петраки, сполучливо наричан Пет Ракиев. Дали каютите си избират временните обитатели, след като сегашният е от същата класа?

Колегите са добри професионалисти, при това доста над изискваното по длъжностна характеристика. На стоянка температурата на главна машина се поддържа  от работещия генератор. Включването на двете системи в паралел става със затварянето и отварянето на повече от дузина кранове на различни площадки в определена последователност, трябва да си наясно кога какво и защо го правиш. Задължение на механиците, които обаче след края на маневрата напускат отделението и нататък се оправя вахтеният моторист. Негласно споразумение, което не може да бъде сключено с начинаещ. И това не е единственото препокриване, момчетата имат квалификация да вземат самостоятелни решения за доста от нещата, които трябва да знаят и правят механиците. И заедно с това предпочетоха да си осигурят психологически комфорт, поемайки камериерско обслужване на втория механик, който е работодателят и може да възлага задачи избирателно. От мен се искаше да бъда като другите, но да сервилнича, би означавало да не бъда себе си. Мълчаливо приемам да работя в кътчета, където теснотията не позволява да се обърнеш или температурата на средата е 50 градуса. Само веднъж излязох от схемата, която ми дава морално превъзходство. При маневрен режим с два агрегата се включва само един въздушен компресор, за да има резерв за нов консуматор. Но има изключения. Бях стартирал два компресора, когато от мостика поискаха да заработи пожарна помпа. Старт. И с изненадваща за телесата си пъргавина дотича вторият механик и хвана реверите на гащеризона ми:

- Бляк аут ли искаш да направиш? След маневрата ти пиша рапорта!

Прегърнах го почти любовно и по неизбежност напълних ушната му мида с децибели:

- Три агрегата са в паралел, ток има да светне Айфеловата кула. Огледай се какво става тук, вместо да висиш като бръснарски каиш.

Прекрасен отдушник. Според Руское радио все още е жив папагалът на Чърчил, който продължава да псува Хитлер. За него войната още не е свършила. Засмях се от душа, нищо, че се чува в съседните каюти. На масичката лежи „Алхимикът“ на Паулу Коелю. Брилянтен магически реализъм. Полетът на душата към единение с Всемира. Легендата на живота. Световният език. Гласът на сърцето. Любовта като могъщ попътен вятър към Мечтата. И това със съучастието на опоетизираната Пустиня. Господи, а ние превърнахме Морето в Пустота и Слепота!

Време е контрактът да свършва, управлението от каютните кръчми става опасно за експлоатацията на кораба. В станцията на пожарна помпа елтехникът намери стиска медна тел, предпоставка за късо съединение. Той пък с какво предизвиква неприязън?

Изневиделица настъпи здравословен инцидент – масивен кръвоизлив от язвата на Франца, палубния боцман. Такова е презимето му. Син на австриец, водолаз, работил в Аварийно-спасителното отделение на БМФ. Казвал се Принц Францов Принцов, а за улеснение и на шега колегите му го знаели като Пръц Фръц Пръц. Само че сега на борда положението бе твърде сериозно. Капитанът се колебаел дали да свърнем към по-близкия Бердянск, или да следваме курса към Мариупол. Вдигнахме оборотите на макс, влязохме в пристанището от ход и още преди контролата линейка отнесе боцмана.

В Мариупол ни чакаше неприятна изненада. Прибраха паспортите ни и на табелата се появи надпис: „Излизане няма да има.“ Толкова ли се е нажежило положението през краткото ни отсъствие? Да, на Площада на независимостта в Киев множеството е около 500 000 души. Новоизбраният президент Юшченко положи публична клетва пред множеството. Значи уличният натиск осъществява безкръвна Оранжева революция. Боях се, че войните след разпада на Югославия са умалено копие на онова, което може да се случи на територията на бившия Съветски съюз.

В началото на ноември 1995 г. бях в Хайфа, когато на митинг в подкрепа на мира в Тел Авив атентатор отне живота на министър-председателя Ицхак Рабин. Носител на Нобелова награда за мир. Израел бе стъписан, покушението бе срещу традицията евреин да не посяга на евреин и това не се бе случвало хиляди години. Вече не е същото. Изречено бе възможно най-горчивото признание, по-скръбно от траурните церемонии: „Сега и ние сме като всички останали.“ Десет години след смъртта на миротвореца Рабин нещата в Обетованата земя съвсем не отиват към омиротворяване.

Преди около месец и половина бях в Дериндже и не можех да не забележа промени. Преди десет години най-силно впечатление ми направиха множество младежи с чалми, бъдещи ходжи, с фанатичен блясък в очите. Сега минаретата ми се видяха по-ниски от самоуверените млади хора с интелигентни лица, явно запътени към Европа. Западът поощри републиканска Турция да бъде жив плет срещу напиращия от изток фундаментализъм, поне засега страната оправдава очакванията. Нека да минат поне десет години и от Оранжевата революция, за да се видят насоките…

На мене също ми трябваха десетина години, за да приема разликата между плаванията на хиляди мили в посока изток – запад и да предпочета напрегнатия график на късите дистанции. От бряг до бряг на океан може да означава преход от 25-30, че и повече дни, за разлики от ротациите в Черно, Азовско, Мраморно и източната част на Средиземно море. След 86 дни заводски ремонт последва 153-дневен контракт с 14 отбивания във Варна и 22 посещения на чужди пристанища. Пет турски: три пъти в Трабзон и по веднъж в Бандърма, Анталия, Дериндже, Хереке; два пъти в Керч и 13 – в Мариупол. Предстои прибиране във Варна и слизане на всички, които имат общо 243 дни на борда. Преимущество е да си от Варна. С изключение на ремонта, нито веднъж не посмях да хвана влака за Пловдив, имам горчив спомен да препускам обратно с такси. Предпочитах максимума от програмата минимум – излизане във Варна с Морска градина, филм или театър, ресторант.

От Мариупол ме изпраща Алла Пугачова: Дай нам, Боже, быть мудрее / и сильнее  быть. / Дай друг к другу быть добрее, / научи любить.

Дай Боже.

Наближаваме Варна. Около час преди последната маневра минавам покрай отворена врата на каюта, събрала момчетата от палубна команда и чувам закана:

- Ще й изям клитора!

Не туземец, само моряк е способен на хуманен канибализъм.

Нейко ДАМЯНОВ