"Не търся помощ, а просто искам да излея душата си", така започва откровен разказ на българска майка.

За да запази анонимност, тъй като не може да събере смелост да "застане" с лицето си, жената използва една от функциите на социалната мрежа Фейсбук - "Анонимна публикация" и чрез нея споделя историята си в група, обединяваща майките на София.

Жената дори не знае откъде да започне - толкова много й се насъбрало в последните месеци.

Преди две години години семейството й решили да се върнат в малкия град т.е. родния град на жената, защото и двамата с мъжа й останали без работа. Трябвало е да започнат от нулата - да градят живот наново. Децата страдали от създалата се ситуация. Те започнали работа, докато не се появи кризата с инфлацията. Мъжът й останал без работа, макар и с ТЕЛК 90%, той е работил, но заради кризата фирмата, в която започнал работа е преустановила дейност и в момента единствения доход, който внася е пенсията по инвалидност и интеграционната добавка.

Ето какво пише още жената:

"Аз съм работеща. Работя като вол, и пак не смогвам да задоволят нуждите на семейството си.

От два месеца мъжа ми обикаля да търси работа, ама като чуят, че е инвалид и не го наемат. Та, пак децата си го отнасят.
Август е... ние, заделени пари нямаме, защото всичко, което имахме инвестирахме в "новото си начало". Живеем скромно, толкова скромно, за стандартите ни, че чак приятели и познати ни се подиграват, че сме мизерници. Оставили сме децата си да мизеруват. Стандарта им е, че щом не заведеш децата си на море си мизерник. Нашите приоритети са други: да ги подготвим за училище, да подготвим отоплението за зимния период, да посрещаме нуждите си. Но видиш ли - мизерници сме. От два месеца дори и нуждите си не можем да покрием, защото доходите ни не ни стигат. С 1600 лв живеем 5 членно семейство. Лишаваме се... децата ги лишаваме и това ми тежи. Искам да давам на по-големите повече джобни, да отидат поне веднъж седмично на басейн, ама няма. Искам да сготвя и хубава храна ама - няма. Еднообразие...

Аз лош родител ли съм, според приятели - да. Според мен си - да.

Трябва ли да се върнем в столицата, и като дръпнем чертата пак да живеем в лишения? Ей, това не ми дава покой. Тук имаме градина, в която имаме сезонни зеленчуци и плодове и в момента не закупуваме. Спестяваме от това, а в столицата - купуваш.
Да, чудим се как да изкараме месеца и това ме съсипва. Няма с кой да споделя, за това ви притиснах с проблемите си. Извинявам се, за хаотичния пост, който написах.

Както написах и по - горе, не търся помощ, а просто да ми олекне. Извинете ме, че ви натоварих."

В коментарите под публикацията се заформи дискусия. Фейсбук потребителите са категорични, че майката не е лош родител, а приятелите им, които им се подиграват, че са мизерници - това не са приятели.

"Това не са приятели, и колкото и крайно да прозвучи на някои, трябва незабавно да се отървете от тях. Приятел е човек, който подкрепя, уважава, разбира. Който ще Ви помага в нужда на криза с каквото може, но най- вече с морална подкрепа, а не това, което описвате. И подобен товар не Ви трябва, отървете се от него.", пише Десислава.

"Това не са ви приятели! Една дебела черта и никакви контакти с такива хора! На вас мога да кажа браво, евала трудите се, опитвате се, мъчите се и въпреки всичко успявате. Децата ви гладни ли са? ( това което разбирам от поста не) жадни ли са? (не). Най- важното е, че имат сплотено и трудещо се семество, което се опитва да им даде повече! Вие сте велика жена!", коментира Ралица.

Снимката е илюстративна.