Напълнихме английските банки, сега бисерът Хонконг се снема от короната

Записки от разговори с Манол Манолов, капитан на кораб „Гео Милев“, водени в периода февруари - август 1992 г.

На 22.06.1992 г. свършва договорът между БМФ и „Корек“ за тригодишен таймчартър на кораб „Гео Милев“.

Седалището на чартьора е Хамбург, световно пристанище, където се събират линии от всички континенти, това е огромно преимущество. Основна дейност – търговия, транспорт, посредничество на трети страни. Акционерна фирма с офиси в Рио де Жанейро, Канада, Йоханесбург, Джакарта. И в Хонконг, който е клон на централата в Хамбург. Офисът основно обслужва стоки от Далечния изток за Германия, от тук и връзките му с БМФ.

За ден експлоатация на кораба „Корек“ дължи 5400 щатски долара на БМФ, плюс горивото, пристанищните такси и информационните материали. Не знаем какво чартьорът печели. Шеф на офиса в Хонконг е Стивън Рьопке, а агентите, които сътрудничат при осигуряването на товари от Китай, са Питър Ю, Едмънд Ченг, Дейвид Йънг, Стивън Цюй. Не са полуангличани, а чистокръвни китайци от Хонконг, каквито са почти 99 на сто от населението на града. Гонят печалбата като гмурци за бисерни миди.

В момента самият Хонконг е на таймчартър. Съгласно общата китайско-английска декларация, на 01.07.1997 г. правителството на КНР ще възстанови суверенитета си над Хонконг. Предвижда се половин век след тази дата социално-икономическата система, законите и начинът на живот в бившата английска колония да останат непроменени. Доста дълъг преходен период. Очаква се Хонконг да запази позициите си на световно пристанище, след като, съгласно конституцията на Китай, градът ще бъде обявен за особен административен район.

Обаче инвестиционният капитал е като плашлива кошута – при най-малка опасност бяга през девет банки в десетата. Големите фирми вече са обявили Хонконг за опасна „инвестиционна поляна“, държат оборотни пари в местни банки, колкото за текущи плащания, основният капитал тече навън, главно към Сингапур. Наплашен от непредсказуемостта на системата, все още наричана комунизъм, бизнесменът не вярва на думи от декларации, той се надява, че Китай ще се промени. Местните хора се плашат от сянката на северния колос, в безсилието си се чувстват ограбени, изиграни и предадени: Ние работихме заедно, постигнахме много и след като напълнихме английските банки, сега бисерът Хонконг се снема от короната.

До лятото на 1997 г. има време, но стопанската привлекателност в Азия сега се оглавява от Сингапур, следван от Тайван, а Хонконг не е в тройката. Години наред при източен вятър по крайбрежието на континентален Китай „валеше дъжд“ от шоколади, часовници, електронни игри, касетофони. Падаха не от небето, а от хелиеви балони, прелетели Тайванския проток. По този начин Тайпе се препоръчваше като цивилизация на лукса. Тези два Китая – континенталният и островният, продължават да се гледат под вежди, а Хонконг е главният посредник на търговията между тях. Търговията винаги е намирала начин да изпревари политиката.

Не съм си представял досега такава акуратност и същевременно безпощадност в отстояването на свое място в световната икономика и оцеляване в денонощната преса, наречена Хонконг. Според клауза на договора, ако корабът се отбие от курса на чартъра поради заболяване на моряк, времето са отчислява и наем не се плаща. Китайските агенти на „Корек“ са безкрайно любезни, всички телекси от фирмата – без изключение – започват със „Скъпи капитане“, следват архаични украшения като „вашият хубав кораб“. И по същество малко по-надолу: „Вие сте отговорни за… с всички произтичащи последици“.

Представителите на „Корек“ не стискат шепата, ръсят долари където трябва, в отговор ги засипват с товари. После половината от предложенията отпадат, заместват част от липсите с друго. Никога не се знае какво е готово, какво предстои. Товарят безобразно, без значение дали си в Шанхай или друго китайско пристанище, а това налага силови контрамерки. Ако изневиделица са появи фосфорна киселина, която не може да съседства с други товари в хамбарите, просто от крилото на мостика давам знак на моряците да затворят люковите закрития. Пробутват ни терпентин за палубен товар, избухлив при 30 целзиеви градуса, а на кораба предстои да пресече екватора. Тогава вдигам телефона и се обаждам в машинното отделение:

- Веднага изключи елзахранването на товарните кранове!

Прибирам се в кабинета си и се старая да угася гнева си. Първи дотичва Питър Ю с внезапно увеличена цепка на очите:

- Какво правите, господин капитан? Вие не знаете каква е системата, ще ни изхвърлят!

Каква е системата? От лумпена нагоре в йерархията расте самочувствието за велика нация. В Индонезия длъжностните лица се събуват боси и влизат при капитана като в джамия. Тук нахлуват със самочувствие и плашат с глоба от 50 000 щатски долара за несдадени сантини, например. Но срещу два картона цигари и една бира просто се изнизват толкова величествено, както са дошли. В Сингапур стифадорът поема лична отговорност за всичко, свързано с обработката на кораба. В континентален Китай колегите му рефлекторно споменават капитана на порта или друга институция. Някой друг да мисли, оттам и култа към служебното величие. Може би такава милиардна маса не се поддава на социална организация извън индивидуалната воля на лидера. Сега боготворят Дън Сяопин като продължител на идеите на Мао, всичко е розово, телевизията показва официалния фалш, а по улиците тече сивота.

Според нашите агенти от Хонконг, чието мнение споделям, разликата между Китайския Север и Юг е огромна. Северът – порт Ксинганг, е чистата и закостеняла командна икономика. Порт Вампоа – Югът, има банка, частна инициатива и цветя по тротоарите. Но е близо до Хонконг, пък и влиянието на Европа е по-осезаемо. В Ксинганг по вина на пилота застанахме с десен борд вместо с ляв. Извинение ли, не – държа се арогантно. Колкото по-стъпкани са от системата, толкова по-нагли стават. Поразително  ниската навигационна култура води до изключителни трудности. При маневра за заставане в порт Шанхай вахтените на мостика са принудени да разчитат само на очите си. Пилотът идва с картата под мишница, разгъва и сгъва, не дава на никого да наднича през рамото му, а няколко часа наред плаваме по… суша. Поне това показва недостоверната карта, с която разполагаме. Така като нищо можем да използваме за кей Великата китайска стена. Секретността е спазена.

Хонконг е азиатското продължение на Гибралтар – Англия в апогея на колониалното си величие, и е по-европеизиран от Сингапур. Все още, но далеч не с всичко. Стоматологията например ме отчая. С всичките дипломи и отличия по стените,  телевизори и видеокасетофони по фоайетата, а вторият камериер заради една пломба загуби три зъба, два от които напълно здрави. Не на шега забраних да се посещава зъболекар без крайна необходимост, за да запази екипажът дъвкателната си способност.

Появява се на кораба представител на интерклуба и предлага екскурзия за част от екипажа, но той идва по команда. Няма я личната инициатива и мотивация. Не се получи. Навсякъде по света нашите моряци са общителни – в латиноамерикански, арабски и европейски пристанища. В Китай не върви, контактите екипаж – докери са почти нулеви и откровено студени. Не само заради езиковата бариера. Впрочем, нашите корабни агенти, които са чистокръвни китайци от Хонконг, със служебните лица в китайски пристанища общуват на английски, толкова големи са диалектните различия. Името на кораба „Гео Милев“, произнесено, всъщност изджафкано, от китаец, звучи приблизително като „Джамияф“.

В Далечния изток все още всичко е под лапата на японската икономика и технология, но Китай скъса със застоя. Вече се експлоатира жп трасе от Жълто море до Алма Ата, намеренията са да достигне до Ротердам. Старият Дън знае, че вековни институции и предразсъдъци не могат да се реформират и изкоренят с един митинг на площад „Тянанмън“. Отстъпва „степ бай степ“, като предоставя икономическа свобода и се пази от политическа слободия. Вече е изживяна илюзията да се построи социализмът „в едно прекрасно утро“.

П.П. Имах случайна среща с капитан Манолов в Бургас. Минахме по „Богориди“ и седнахме на пейка в морската градина с поглед към морето. Държах в ръце списание „Паралели“, издание на БТА, което за първи път публикуваше последните снимки на Ленин. Само на 53 години лицеизразът и особено погледът му бяха на човек много далеч от мира сего. Разглеждахме ги дълго и мълчаливо. Още докато бяхме на борда на кораб „Гео Милев“, беше ми казал с горчивината на депутат от Великото народно събрание: „Мислех, че сме се събрали да трасираме началото на пътя към европейско развитие и добруване, а то – такава балканска враждебност и надлайване.“ Животът повече не ни срещна.

Снимка: Морски вестник

Нейко ДАМЯНОВ