КОРАБ „ОСОГОВО“, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ

21.12.2005 г. – 26.03.2006 г.

Не ми се е случвало плаване към Истанбул само за зареждане с гориво. И това трябва да стане на рейда в Мраморно море. В Босфора навлязохме в моята вахта от полунощ до 04,00 часа.

Рутинна маневра, около час всичко е нормално, до момента, в който без обяснима причина машината просто угасна. Светкавично отварям крана на пусковия въздух. На щамбайна е главният механик, стартирал двигателя не десетки, не стотици, а хиляди пъти. Първи опит – несполучлив. Вторият – също. Третият – пак нахалос. Затварям крана на първата въздушна бутилка и отварям резервната. Четвърти опит – като първия. Стартирам двата въздушни компресора. Пети – пореден отказ. Нямам резервен ход. В бутилката налягането на въздуха е достатъчно само за още едно стартиране. Слава Богу, сполучливо. Главният двигател зареди оборотите като познат припев.

Нямах време да се изплаша в най-тесния проток по световните морски трасета. Може би от инцидент ни спаси обстоятелството, че в посока юг течението е от Черно към Мраморно море, от мостика могат да следват курса при достатъчен запас на скорост. В посока север само с късмет може да се избегне сблъсък с кораб или бряг.

- Какво стана, шефе?

- Не знам, има необясними неща.

Маневрата за връщане към Черно море се случи пак в моята нощна вахта. Нормално, всичко с регулярна последователност и точност. Нямам причини поради наскоро случилото се да развия комплекс „Босфор“.

Два пъти поред посрещах Нова година с маневра за заставане в порт Мариупол. Сценарият се промени частично, с 2006 година можеше да се срещнем при отплаване от Бердянск. В 21,00 часа на 31 декември приемането на пълен товар въглища приключи, палубна команда затвори люковите закрития на хамбарите, но контролата бе обявена 08,00 часа на първи януари. Така че купонът, при това със зареден камбуз, се състоя в неходови режим. Разменихме вахтите с колега по мое предложение и поех времето от 23,30 до 04,00 часа. Въобще не се появих в салета. Както казваше навремето моят стар приятел, пловдивски кореспондент на вестник „Стършел“ Слави Славов, по-добре да питат „Тоя защо го няма?“, вместо „Тоя какво прави тука?“ Едва ли съм липсвал на някого. Алкохол преди вахта – изключено, а мешана скара и луканка не са моя слабост. Хапнах бисквити с шоколад и ябълка, в чаша за кафе си налях сок от черно френско грозде. Съвсем интимно изкарах празника в компанията на спомагателния котел.

Сега пък друг колега моторист изпадна в моето положение – в паспорта му няма място за печати в украински и руски пристанища. Но човекът си е от Варна, януари е пълен с празници, след като Йордан и Иван отминаха, защо на Атанасовден човекът да не си е вкъщи?  Предпочете да напусне кораба, а на негово място се качи също варненец, склонил да направи едноседмичен рейс. Обещано ни е тази година корабът да не попада в Азовско море по време на заледяването. Следва Варна – Керч и обратно, най-много седем дни.

Обаче януари си е януари и пристигнахме на рейда Керч с пряспа на кърмата. Каква ти навигация, кротуваме на котва стотина кораба. Тук се крият и капитаните, които, съвсем основателно, считат  стоянката пред Новоросийск и Туапсе  за опасна. Пейзажът не се променя с дни, през виелицата множеството кораби приличат на панелни покрайнини, а през нощта отблясъците на светлините, умножени от морето, създават илюзията за пренаселен мегаполис. В Черно море ли сме? Блокове лед нахлуват от Азовско море през Керч канал и изглеждат повече от водата.

И така вече 13 дни рейд с ледоход. Работата в машинното отделение невинаги изглежда смислена, но и никога не свършва, важно е момчетата винаги да приличат на албанска или сирийска булка – задължително непразна. Колегата, който тръгна за едноседмичен рейс, увеси нос, оплака се от непредсказуемостта на моряшкото битие и загуби сън. Сподели ми, че много го измъчва нощната вахта от нула до 04,00 часа и помоли да я взема вместо него, а той да кара от 04,00 до 08,00 часа вместо мен. На секундата се съгласих. Още покрай караулната служба в казармата забелязах, че в малките часове след полунощ съм по-бодър, отколкото в предутринните. Има нещо вродено в денонощния биологичен ритъм, но вахтената въртележка по корабите отдавна ме е превърнала в чучулигова сова, която запазва работоспособност през нощта, каквато и през деня.

Повика ме капитанът, показа някаква бумага и спомена дата, на която съм бил свободен от дежурство, дори съм пътувал до Пловдив, а съм в списък за участие в овъртайм поради проверка от Морска администрация. Разбира се, че не мога да бъда едновременно на две места, нямам представа как ми е приписана работа, която не съм извършил, а къде съм бил, за жалост не в Пловдив, не е работа на никого. Обаче щатните корабни „певци“ и курвите са винаги повече от котвите. Това просто е даденост, която не можеш да промениш, но и не можеш да не се съобразяваш с нея. Помолих да отпадна от списъка.

С втория механик почти не се забелязваме. Единственото, което научих от него, е, че другото име на наковалнята е йорс. По-голямата част от служебното си време той прекарва в работилницата, постоянно майстори нещо, предназначено за селския двор с ранчото. Случи се така, че ми даде полиетиленов чувал, който се оказа скъсан. Направих рекламация, която предизвика малък словесен Везувий:

- Ти все много знаеш, защото си висшист!

Странен аргумент, последван от още няколко високодецибелни изречения.

- Лесно палиш мотора. Ако неволно съм ритнал манивелата, извинявай.

Обидих го човека, като обърнах гръб и се оттеглих. Естествената корабна реакция е да се развикам като него. Така няма да го избавя от комплексите му, но ще помогна да спадне нервното му напрежение, след като е успял да ме надвика. Подобни инцидентчета изникват от безвремието при висене на рейд, на ходова вахта няма нито време, нито настроение за това.

С дребни трикове регулирам и себе си. След „пенсионерската“ вахта от 20,00 часа до полунощ обръщам 10-15 страници и каня съня да кацне на клепките ми. Не идва. В 02,30 ставам и дъвча половината от блокче „Милка“. Не защото умирам от глад, а заради микродозата серотонин, хормон на щастието, който съдържа шоколадът. Не усещам прилив на щастие, но заспивам спокойно.

Посред зима я докарахме и до воден режим. И това съм го репетирал, имам три варианта: обтриване с мокър парцал, направо козметичен лукс с лавандулов спирт, винаги мога да наточа кофа вода от спомагателния котел. Съдържа много химикали, за къпане става, дори за епилация, но за глава - в никакъв случай, гарантира скоротечна плешивост.

Азовско море все още е в ледената си броня, навигация към него няма, но край брега на Крим февруари започна да мирише на предпролет. Идва денят на белия вятър и топлия дъжд, за часове се откри проход към Керч. Но почти веднага след заставането вацманът прозяпа посещението на проверяващ по линия на сигурността, който много се учудил, че никой не го спира и не иска документ за самоличност. Капитанът обаче много се ядоса, свика събрание с реч за затягане на секюрити дейността и забрани слизането на брега. Обяви, че чакаме порт стейт контрол. Навремето в панаирен Пловдив, преди пристигането на държавния глава, започваше усилено миене на улици и освежаване на фасади. Подобни са и дейностите на кораб в очакване на високопоставения чиновник. Разбира се, в съботния ден той не дойде.

На излизане от Керч през канала Азовско море се чистеше от бялата си обшивка, стотици квадратни метри бяха покрити с плаващи ледени плочи. Не, това не е черноморски пейзаж, не е и късче Арктика, е лениво пълзящи стада мръсносиви крокодили. Понякога ми се струва, че и животните, и природата са по-предсказуеми и приемливи от хората. А товарът въглища се оказа не за Варна, а за Хереке отвъд Босфора, после пак за Керч и чак тогава за ТЕЦ Варна. Така че на бързащия колега едноседмичният рейс са оказа 35-дневен.

През ноември слушах дългосрочна прогноза за мека руска зима. Оказа се типичната по руски, в Москва температурата падна под минус 35 градуса и задържа така дълъг период, неслучвал се от десетки години. Наложило се на слоновете в зоологическата градина профилактично да дават по ведро водка. И когато градусите се вдигат, умните животни се правели на простинали и продължили да кашлят, за да получат ведро със скъпоценната течност. Поне се разбрало, че слоновете много обичат националното питие, напиват се, но не се държат като руснаци.

Следваща дестинация се оказа разочарование. В порт Самсун черен въглищар като „Осогово“ вече не застава близо до круизните кораби. Далеч някъде е изграден кей за подобни товари, до симпатичния град има поне 12-13 километра и до него може да се стигне само с такси. Спомних си сентенцията на колега, с когото преди много години бяхме на „Каравелов“: „Два дни в хубаво пристанище, къде дават така?“ Но тук в менюто влезе поредната кулинарна изненада – пиле с бамя. Не мога да се произнеса за вкусовите качества.

Вече 165 дни съм на борда, а през последните десетина слизам на вахта с превързан ляв лакът. Обажда се залавно място на сухожилие – не помня да съм го провокирал с нещо. Не е добре щом вместо да ти писне оная работа, писва ти лакътят.

Радиограма за смените с три дни предварение. Групата, с която слизам, е общо девет души. И тъкмо в този къс отрязък време се случиха доста кражби: часовник от каюта, дамаджана с домашна ракия, десет картона цигари, митническа пломба на корабен склад се оказа скъсана. Капитанът свика екипажна сбирка, изброи инцидентите и изказа надежда, че с идването на смените кражбите ще престанат. Дано. Той самият превърна кораба в плаваща кръчма. Както обикновено, напускам кораба с облекчение.

Нейко ДАМЯНОВ