ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „ БОТЕВ“

27.07. – 15.08.1982 г. Преход Панама – Варна

Светлините на Танжер останаха зад кърмата. Откъм Гибралтар вятърът бучи, сякаш излиза из соплото на мощен реактивен двигател. Нос Тарифа на траверс. Пред бака е Mare nostrum – Нашето море, така древните римляни са наричали Средиземно море.

Още след излизането от Панамския канал почти половината от екипажа се размърмориха и изразиха недоволството си със закана да напуснат кораба веднага след прибирането във Варна. Самочувствие на хора от „А“ социална група, също като елитните футболистите от „А“ РФГ. Дали преминаването от кораб на кораб прилича на чергаруването от отбор в отбор? И хората, и взаимоотношенията, и всичко си остава същото.

Разделихме се на две: хора, които бързат към дома (малцинство), и предпочитащи протакането – всеки ден в морето – валутен ден. Но в по-малката група е най-силната фигура – капитанът. Той заподозря, че някои от аварийните стопове заслужават кавички, а оборотите на главния двигател, записани във вахтения дневник, са над реалните и тръгна с хронометър в джоба. Звъни на мостика, за да провери дали между уреда и дневника има еднаквост.

Седмица преди края на рейса оставам с 14 клечки кибрит и 28 цигари. Огнивото не е проблем: един пали с нажежен гвоздей на шмиргела, другите правят щафета цигара от цигара. Обаче 28:7 = 4, а това означава тютюнева мизерия. Ще ми се наложи една цигара да паля и гася 3-4 пъти, но няма да прося.

Предварително насрочено общокорабно събрание бе изтеглено с ден напред. По случай 90 години БМФ вуйчо (помполитът) говори за международния авторитет на българския моряк. Беседата се отклони от темата и събра разпопосочни мнения за пенсионната възраст на същия този моряк. Последваха прения между механици и мотористи за дажбите полагаемо кафе и начина за разпределението му. За капак помощник готвачът Жоро скочи и предупреди, че ако не отменят съставeния му акт за 20 лева, след прибирането във Варна ще каже където трябва къде са отишли 20 килограма салам.

Оказа се, че събранието се състоя с предварение, защото насрочената дата съвпада с рождения ден на втория механик. Кадърен момък, но след сдаването на вахтата се хваща за бутилката и тръгва из кораба като пещерен човек. Без повод направи няколко атлантически изцепки и сега, вече в Средиземно море, корабното началство трепери като власт пред народно въстание. Капитанът предупреди колегите му, че ако не успеят да го удържат в норма, ще го затвори в изолатора, а във Варна ще го репатрира с линейка.

Някои от явните отклонения са разбираеми, търпими и извиними. Мотористът Захо броди нощем из канижелите, не само не може да спи, ами не понася и клаустрофобната си каюта. Този е една обиколка напред, това е общоприетата диагноза. Обаче монтьорът Ванко слиза в работилницата на машинното отделение около 03,00 часа, захваща нещо частно и  си позволява да блъска с чук, така че да събуди спящите в каюти поне две палуби нагоре. На мене това ми е второ завръщане, съществено различно от първото. С кораб „Пловдив“, пак в Средиземно море, ми се искаше някак да строша винта, за да се забавим. Сега бих скочил с плавници зад кърмата да бутам. В забързаните делници на брега съм се произнасял положително за самотата – на село, в планината, в морето, а тук, на дни от дома, не мога без присъствието на момчетата. Остана ли сам, след половин час черепната ми кутия възвира.

Малко след Дарданелите ми се случи нещо неочаквано. В каютата ми ме посети боцманът. Не зная защо е почувствал необходимост да ми сподели трагедията си. Дъщеря му, майка на две деца, станала жертва на домашно насилие. Зет пияница. Обстоятелствата не са за описване. Два дни го чакали да се върне от Жданов за погребението. Това, при предишния рейс, предподследния. Сега му предстои пенсиониране и той не може да си представи как ще се прибере в окървавената къща. Знам, че прекалявах, сам не мога да се понасям, ще прощаваш. Тръгна си. Трогнат, не успях да отроня дума.

Насрещна комета в посока Бургас вихрено се разминава с нас. По радиото в моряшкия салет звучи ръченица. Повече от час зад кърмата ни ескортира самотен гларус. Единствен посрещач на онези, които никой не очаква на брега.

На бака сме само двамата с третия помощник. Едва заглъхна гъргоренето на котвената верига и се прегърнахме. По парлангото прозвуча гласът на капитана:

- Добре пристигнали!

18,35 часа Задава се рейдовата лодка. Стоя на палубата в района на парадния трап сред групата от екипажа, която първа се отправя към брега. Червената лента на ръкава ми показва, че съм вахтеният моряк, който посреща гостите. И още докато лодката маневрира пред трапа, сред пристигащите виждам лицата на двете си деца и жена ми. За миг не мога да повярвам. Не знаех, че пристигат от Пловдив, за да ме посрещнат във Варна.

След 5 месеца служба последната ми нощ на борда бе направо луда. Полагаше ми се да се порадвам на децата и да обърна внимание на жена си. И да поема дежурството до сутринта. На себе си и на мен старпомът пожела дано не ме потърсят от оперативна за евентуална маневра по някаква причина. И се оттегли в каютата при семейството си. Да пази господ, как се събуждат пийнали моряци? Часовете на нощта, тиха и спокойна, се нижеха, от време на време излизах на палубата, загледан в светлините на Варненския залив. Но около 04,30 часа, почти призори, чух необичайна шумотевица. Заварих втория механик в кухнята. Направил главата на доста питие, разбил катинара, псува и гони хлебарки с пяна от пожарогасител. Картина. Хвърли бутилката в краката ми и с кандилкане се оттегли. Тръгнах да известя старпома за инцидента. Открехнах вратата на каютата и го видях да спи на пода. Върнах се. Той, който според признанието на всички, бе с най-уплътнена длъжностна характеристика, прекрасен професионалист, имаше право на такова завръщане.

16.08.1982 г., рейда – Варна

С първата лодка дойде смяната ми, а с втората напуснах кораба. Прегърнал децата си, гледах навлизането в пристанището. Това ли е краят? Минути преди да стъпя на брега затворих очи и се видях на любимото си място на кораба. Стоя на бака срещу напора на вятъра, гледам каторжника-вълнорез, който неуморно се гмурка и вдига разпенени вълни, а пръските целуват лицето ми. Сбогом, море.

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ