ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „БОТЕВ“

01.07.1982 г., преход от Атлантическия в Тихия океан

Гледан на карта, Панамският канал е многоходов зиг-заг със сложна шлюзова система и изкуствени езера между Атлантика и Пасифика. Навигационен ребус. Изглежда това не притеснява пилота, който се качи на мостика, заедно с жена си. Много симпатична млада двойка.

17,30 часа Вира котва, най-малък напред. Кристобъл по левия борд и в този момент градчето с името на Колумб ми изглежда по-малко от интернационалния корабен град на рейда. „Ботев“ повежда нощния конвой през канала в посока към Тихия океан. Вляво от  борда е влекачът „Тринидад – 2“. По щормтрапа пъргаво се покатерват 11 тъмнокожи моряци с бели каски и завладяват бака и кърмата. Влизаме в първия от каскадата двуредни шлюзове.

Предстои ни да се изкачим на почти 26 метра над нивото на Атлантика, да преминем провлака между двата океана, след което да слезем на морското равнище. Паралелните шлюзове имат и паралелно действаща хидросистема. В продължение на 6 минути ние, тръгналите към Пасифика, качваме нивото, а съседите в обратна посока към Атлантика, слизат. Маневрите нямат нищо общо с влизане или излизане от пристанище, преминаването през шлюзовете по-скоро е железопътен транспорт. Около кораба пъплят четири маломерни дизелови локомотива, на които пише „The Panama canal“. Чуват се  жп камбанки.

След повдигането на нивото в камерата до изхода от шлюза се придвижваме на собствен ход. С два шпринга на бака и два на кърмата локомотивите само придържат кораба  в средата на съоръжението и играят ролята на спирачки. Макар в ролята на наблюдател, боцманът крещи по УКВ-то, че до батопорта остават 20 метра, а ходът е стремителен. От мостика не са в състояние да направят нищо, но корабът спира на 4-5 метра от преградата. Удържат го четирите локомотива, които по 45 градуса наклон се катерят с лекотата на пъргави бръмбари. Линията е трирелсова, двете външни са за колелетата, а по средата е монорелсова зъбчатка. Надеждна спирачка. Добре измислено.

Старпомът, истински перфекционист, гледа от крилото на мостика, не издържа и се провиква: „Вира локомотива“! Душа, привикнала на маневри с влекачи и буксири, не приема за реалност неморските събития около кораба. Сякаш може да му се наложи да пише морски протест поради сблъсък на кораб с… локомотив. На другото крило на мостика пилотът спокойно вечеря с жена си. Бяла покривка на масата, все пак най-важното „блюдо“ си остава портативната радиостанция до чаша със сладолед.

Охо, в съседния шлюз преминава бяла яхта. Като пеперуда в нощта. Преминаваме край локомотивно депо със зелени площи и бяла ограда околовръст. Чета Gatun locks Panama canal 1913 г. Но към днешна дата администрацията е на САЩ.

В 20,50 часа излизаме от шлюз и навлизаме в езеро. Тук се налага изчакване. Момчетата с белите каски за минути навързаха хамаци на бака и кърмата и се проснаха в очакване. Един от тях нави крачола на работния панталон, показа се наранено коляно. Изтичах до каютата си и се върнах на бака с анкерпласт. Бавно и безмълвно го залепих върху нараненото място. „Пациентът“ ми разтегли устни в усмивка, вдигна ръка със стиснат юмрук и поздрави:

- Че Гевара!

Отвърнах по същия начин под ръкопляскането на останалите бели каски.

02.07.1982 г., 00,10 часа Продължаваме. Великолепна гледка са срещудвижещите се кораби, с които се разминаваме на една боя разстояние. Имам чувството, че мога да скоча на чуждата палуба. Нощ с щурци, по планински тиха и лунна. На места автоматични пистолети заглушават щурците и дълбаят скалата, явно уширяват теснини.

02,50 часа Заварих компанията в каютата на фитера Иван. Общуване с повишена интонация според марковите шишета на масата, но в рамките на приличието. Не съм виждал по-безпричинен внезапен делириум. Домакинът скочи и вдигна децибелите: „Жена ми е курва! Всички сте курви“. Първото – може би, второто едва ли. Понечих да си тръгна, но той сграбчи фланелката ми и кресна:

- Мразя комунистите!

- Ако бях комунист, щях да ти бъда първи помощник капитан – отвърнах, сякаш произнасям съвсем обикновено разказвателно изречение.

 Излязох със скъсана фланелка. Бяла. В канижела ме срещна вторият механик с неотворена бутилка „Смирнов“ в ръка и ме поведе към каютата си една палуба нагоре. Заварих още двамина от екипа на машинното отделение. Общувахме съвсем нормално 15-20 минути. Вторият механик се обади по телефона на вахтения си колега да свали  оборотите 10 надолу. Много тресе. После започна да звъни по различни каюти и да си търси „клюкарче“. Касетофон. Не стана. Побесня, потроши телефона, застопорената маса и всичко по нея. Какво му става на човек с такава глава? Та той вече закъснява да поеме вахта 04,00 – 08,00 часа.

А на крилото на мостика пилотът целува младата си съпруга. Време му е да слиза след цяла нощ на кораба, щом целият Панамски канал от океан до океан се преминава само с един пилот. Зад нас е порт Балбоа, вече сме в Панамския залив. Тихият океан, този гигантски аноним.

05,30 часа Ще опитам да дремна, колкото да си размътя главата, защото в 08,00 започва нормален работен ден. Репортер, който не желае да губи рефлексите си, би трябвало да си ляга след капитана.

Но съзнанието ми будува. Кой е по-див – звярът у човека или хищниците в джунглата? Толкова активният фарватер на Панамския канал съседства на една ръка разстояние с животинския свят. Това е парадокс на цивилизацията – покрай транспортните магистрали   неопитоменото животно има най-голяма свобода. Тук хората преминават, зашеметени от усещането за движение и скорост и нямат стръв за унищожението на нищо друго, освен на себе си.

ПП Днес Панамският канал при същите функции е нещо различно и отдавна не е под американска администрация.

 

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ