КОРАБ „ПОМОРИЕ“, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ

13.12.2006 г. – 31.01.2007 г.

Коринтският залив се превърна в истинска атракция. Каналът, който свързва Егейско и Йонийско море още от края на 19-ия век и на практика превръща Пелопонес в остров, е сечен в скала на нивото на морето без шлюзове. Спестява обход от 700 километра, тесничък е за съвременните кораби, затова пък е достатъчен за круизите. Сега към старото строително чудо се добави ефирната паяжина на мост, който свързва двата бряга на залива. Нощем съоръжението е възхитителна гледка. Е, движението под моста като че ли е по-интензивно, вероятно таксата за преминаване плаши. Навигаторите отдавна са свикнали с нея, ще свикнат и шофьорите.

С Васто, италианско градче на брега на Адриатика, се разминахме. Тежко декемврийско море, което не попречи на докерите акуратно да си свършат работата. Успях само да се поразтъпча извън пристанището, колкото да забележа, че и през зимата зеленото на Апенинският полуостров доминира.

А в Констанца пристанищните кучета са много, ама много повече от корабите. И са нахални до наглост, групирани в глутница. Не го обичам нито града, нито пристанището на северните ни съседи. „Поморие“ има само моряшки салет, няма къде другаде да се осъществи контролата, в случая преди отплаване. Служебното събитие продължи с кръчмарско заседяване на гостите, въобще не им мига окото, че в това помещение обядва цял екипаж, който днес се лишава от социалната придобивка. Оказа се, че чакаме дори харбор мастера (капитанът на порта) да намине. И в същото време на кораба тече точно толкова щателна проверка за бегълци, колкото в Алжир. Датата е 30.12.2006 г., ще рече човек, че след няма и два дни страната не влиза в Европейския, а в Африкански съюз. Накъде другаде биха се насочили бягащите от Румъния, освен към страни, членки на ЕС?

Тази би трябвало да е последната ми Нова година в морето. Случи се при преминаването на Босфора в посока юг. Маневрен режим, по тази причина екипът в машинното отделение включва главен механик, механик и моторист. И все пак срещат се 2006-а и 2007-ма, горе в салета тече купон и в минутите след полунощ оставам сам. Нищо особено, разбира се, но маневрата си е маневра, а протокът – проток. Случват се промени на ходовете, отчетливите сигнали се чуват в салета, но подкрепления не пристигат. Който се е хванал на хорото, да си го играе.

Лош ден – не, но 13.01.2007 г. в порт Констанца се случи особен. Към обед пристигна микробус от БМФ и откара в посока Варна шефа поради изтичане на срока на сертификата му. Обаче вечерта бусчето се върна отново и този път отнесе неадекватния от пиянство старши помощник. Не разбрах защо бе превърнат в потърпевш шофьорът, който направи два курса Варна – Констанца – Варна с една командировка.

Провървя ни на главен механик. Просто ведър и контактен човек, при това отличен специалист. Засмя се, когато видя огромния катинар на цистерната с газьол, но не го премахна. Каза, че временно замества титуляра, който ще се върне да прави предстоящия ремонт. В миниатюрната ниша, в която могат да поседнат няколко души, стана по-светло. Освен чисто професионалните разговори получи се и нормалното общуване на хора, на които им е приятно да бъдат заедно. За първи път в машинното отделение чух колективен смях, който заглушава боботенето на работещия агрегат.

Вторият механик се върна към времето в Морското училище, заедно с кубински курсанти, които говорят забавен български език. Пример от лавката: Два баничка, една швепс. Какъв швепс желаете? Няма смисъл. Третият механик продължи със смисъла да се учи работният език на морето – английски. Турчин от екипажа проявява интерес да поназнайва нещо поне на елементарно ниво. След два месеца учителят вече реди изречения на турски, а ученикът не може да обърне езика за една дума на английски. Шефът разказа анекдотичен случай със 185 000-тонен бълкер  (кораб за насипни товари) на фирма „Зодиак“. Корабът навлиза към Антверпен по река Шелда, а на двата бряга хора размахват знаменца. След заставането по трапа се изкачват достолепни господа. Порт стейт контрол? Капитан и главен механик не могат да се зарадват на такова посещение. Не, гостите са кметът на града и харбор мастерът, които идват да поздравят екипажа и да връчат плакет за най-голямо количество въглища, докарани от един кораб.

От шефа научих турското словосъчетание „гемиджи кавгасъ“, което най-добре обяснява екипажното всекидневие. Корабни кавги, крамоли, свади, спречквания… все едно. Докато новият главен механик бе на борда, нищо подобно не се случи, поне в машинното отделение.

Вместо да ме очарова, Неапол ме стъписа. Град – огромна сергия в арабски стил с тъмнокож персонал. Попаднах на улична свада с 5-6 участници, може би дребни търговци с валута. Децибели, които могат да заглушат излитащ Боинг. Изплаших се, че ще се наложи да идват 2-3 линейки, а нещата утихнаха само с размахване на горни крайници като в гимнастическа композиция. Постоях под монумента на Гарибалди в обкръжение на асоциални, явно дрогирани типове, нито един от които не бе италианец. С остри като стрели погледи ме прогониха от тяхната света обител. Циганки с камуфлажни бебета в ръце просят по улиците и около влаковете стрели на гарата. Тук-там по тротоарите се търкалят мъже в безпомощно състояние, вероятно дрогирани. От големи афиши на много места гледа усмихнатият Марадона с екипа на „Наполи“, макар че са минали 16 години след блестящата му кариера с тази фланелка. Нима за толкова време тук не се е случило друго събитие, заслужаващо внимание? Ако ще градим такава Европа, по-добре да гледаме към Ориента.

За втори път в рамките на месец време в лявото ми око се появи червено петно, на което обърна внимание вторият механик. Абе ти мериш ли си кръвното налягане? Да, всяка година при прегледа за заверка на здравната книжка. А имал ли си проблеми? Не, от доста години насам. Ама това в окото ти е спукан капиляр, я да видим какво ще покаже апаратчето? Лошо, 180/90. Нямам никаква готовност за закъснялата превенция. Оказа се, че от седем души в машинното отделение петима са хипертоници, които всекидневно поемат таблетки с шепата. Ето, появи се и шестият. И в корабната аптека се намери нещо подходящо – колкото до скорошното прибиране във Варна, където да ме прегледа специалист от Транспортна болница.

Не съм допускал, че е възможно от толкова малък кораб като „Поморие“ да се крадат такива количества. Във Варна се върна старият главен механик, махна катинара на цистерната и остави всеки мераклия да наточи газьол според вместимостите, с които разполага. Другата ценност е блажната боя, но там диспечер е палубният боцман. И на разни дървении се намират потребители. На кораба предстои влизане в заводски ремонт, по-добре е да се облажат „своите“, отколкото разни чужди навлеци.

И на мене ми е време за „ремонт“. По-малко от година преди оттегляне от социална активност, всъщност морето ме напуска и ме превръща в пожизнен клиент на фармацията.

Нейко ДАМЯНОВ