КОРАБ „ПОМОРИЕ“, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ

25.10.2006 г. – 10.12.2006 г.

Ни моряци, ни докери наоколо. Стърча с багажа при нозе пред трапа на „Поморие“, вече е 09,00 часа, трябва пред някого да заявя присъствието си. Качвам се на палубата и чакам. Появи се някой, който би трябвало да е вацман. Чуди се как така пристигам за смяна по това време, моят човек спи. Загуби се нанякъде и след като се върна, каза да отида при капитана. Интересно, първият контакт обикновено е с този, когото сменям.

Сравнително млад човек, който би могъл да послужи като илюстрация за „Навъсено утро“ на Ал. Толстой.

- Не разопаковайте багажа, Вие вероятно ще слезете.

Още не съм се качил. На секундата разбирам, че съм попаднал на „семеен“ кораб, тук чакат да се върне един от „синовете“.

- Дайте ми записка за откомандироване и веднага си тръгвам.

- Утре ще бъда в параходството, ще Ви се обадят от там.

Нямам представа как се пръкна това усложнение, може би се е появила пукнатина в „семейния кодекс“? Обадиха ми се от Варна веднага да поема задълженията си. Може би многогодишното ми досие пази добри спомени за мен и това има значението на пледоария? Стига, обличам гащеризона.

Оказа се, че се познавам с доста хора: втория и третия механик от „Осогово“, елтехник от серията малки японци и рулеви, с когото сме били 9 месеца на „Каравелов“. Машината не може да ме изненада с теснотията, всичко е компактно и малогабаритно. Битовите условия може да ме накарат да съжалявам, че не отидох на „Руен“. На главна палуба има само една тоалетна, етаж нагоре още една, третата е капитанска преференция. Не съм изненадан, че попадам в плаваща кръчма, делириуми засега няма. Обявявам алкохолен мораториум поне до Никулден.

Не мога да кажа, че Егейско море ме е изненадало, макар че ми нанесе тежък удар. Не познавам достатъчно кораба. През затворен финестрин се намокри и млъкна сонито. Ако не проработи, когато изсъхне, ще трябва да търся друго решение, тази радиоглухота в каютата е непоносима.

Познавам Атлантическото крайбрежие на Франция, но не и Средиземноморското и пътя дотам. През Босфора и Дарданелите съм минавал много пъти, сега за първи път се любувам на възхитителна Италия през Месинския пролив между Сицилия и Калабрия с внушителния купол на Етна. Теснината с легендата за Сцила и Харибда. Тиренско море, бреговете на Сардиния и Корсика, Лигурийско море, достатъчно е да се види и почувства. И една заран осъмваш не със страхопочитание пред древноегипетското божество Сет, а в едноименния типичен френски град.

И веднага ми домилява за Турция, където с щатски долари в джоба на сто места можеш да получиш местни лири. Тук е все едно дали си с виетнамски донги или тайландски бати, щом не си с евро, ти си без пари. Не намерих чейндж бюро, привечер почти на бегом с упътвания на английско-френски се добрах до туристически офис. Дялнат с остра тесла, имам малко от валутата, която ме превръща в европеец. Вечерта все пак се оказа по-добрата част от деня.

Защото сутринта около 04,30 часа старши помощникът ме събуди за маневра по погрешка вместо боцмана. Десет минути по-късно ме вдигна вторият механик, този път правилно. После ни задържаха до 17,00 часа в очакване на порт стейт контрол, който не се появи. И като ги гледам как пипат докерите, това ли е опасният амониев нитрат? На нас не ни дават да запалим цигара на палубата, а докерите редят торбите на кея като войници и си пафкат без да им мигне окото.

Сет ми хареса много. Уредено градче с около 40 000 жители, уютно, респектиращо цивилизовано и не чак толкова африканизирано. Дори яхтите ми се видяха повече от автомобилите. Частната собственост не е оставила пряка пътека към върха на хълма, маршрутът е доста обиколен. Посреща Майката Божия с миниатюрна църква. Долу в ниското над коленичилия град се изправя катедрала, а по-високо от камбанарията е стъпила култовата Света Богородица с корона от… накацали птици. Тук, на височината, намирам свое обяснение защо Франция е сред страните с най-висока средна продължителност на живота. В събота – неделя, при кротко море и подходящи температури кафенетата са пълни, а лодките – вързани. В Австралия жените се молят мъжете им поне един път месечно през уикенда да си остават вкъщи, вместо да ловят ветровете в океана. Може би спокойствието и уреденият живот допринасят повече от постоянната деятелност?

За разлика от театралния местният порт стейт Годо дойде. Всъщност той се оказаха те. Двама благородно побелели благоразположени мъже, контролни лица от Парижкия меморандум, които са наясно с тегобите на моряшкия труд. Не съм виждал никъде толкова усмихнати чиновници, сравнението с България просто би било неуместно.

Грижата на Международната транспортна федерация за бита на моряка ми натресе матрак, от който нямам нужда, но съм длъжен да ползвам. Задължително трябва да го прибера в каютата си и няма как да го подпра изправен в някой ъгъл. Единствената възможност е да го монтирам на леглото си и вече лежа като върху добре напомпена футболна топка. Няма къде да се укрия от нескончаемите загрижени указания как да си мия ръцете и как да се бръсна така, че да не запуша мивката. Все още се опитвам да се наглася към ритъм, съобразен с битовите условия – сутрин първи в тоалетната, вечер – последен в банята. Като че ли обърках представите си за имане и нямане: в каютата ми има 12 шоколада и нито една ябълка.

Барселона на траверс, но подминаваме и в посока юг се отправяме към Оран (Алжир). Наричан е Малкия Париж, но това важи за времето, когато е под френско влияние, сега по-скоро отиваме при средиземноморски талибани. Последното десетилетие на 20-ия век в Алжир бе раздрусано от гражданска война в опит на ислямистите да вземат връх и въведат върховенство на Шериата. Още в началото на настъпилия хаос в каютите на акостирал кораб бяха изклани моряци, които не са мюсюлмани. Официално Алжир си остана светски, но наистина ли вече цари граждански мир?

След повече от три денонощия на рейда вече сме на кей, но и тук повече от 24 часа от товара не е паднал един грайфер. Един след друг пристигат емигрейшъни, митничари, санитари и си тръгват с по картон цигари. Разрешено е излизането на екипажите в града, значи официалните власти гарантират сигурност и ред – на тях това им е работата. На друго мнение са опонентите ислямисти с ножовете, инцидентите по улиците продължават да сеят несигурност и страх. Пред бака на „Поморие“ е застанал контейнеровоз със седалище Истанбул. Капитанът на моряци мюсюлмани не им разрешава да напускат кораба. Разбира се, че същата мярка е валидна и за нас.

А докерите в латино настроение имитират ударни инструменти и докарват арабски ритми чрез празни пластмасови бутилки. Обикновени бедни хорица, които коленичат молитвено върху късо чердже или парче велпапе на кея, но по-резултатни са молбите им за бутилка вода от танковете на кораба. След което с простодушна усмивка си просят и цигара.

Задържаха повече от 12 часа разтоварен кораб, местиха ни на друг кей само за да проведат рутинната проверка за бегълци. Тръгна приказката, че наскоро намерили седмина, скрити на руски кораб. При нас четирима полицаи навлякоха гащеризони и се завряха във всевъзможни ниши и теснотии, но алжирският вариант на Берлинската стена се оказа сериозна преграда. След два часа обиск – нищо.

За мен лично – седем тягостни пристанищни дни. Луксът, който си позволявах, е разходка на цели две корабни дължини - „Поморие“ и турския контейнеровоз. Дори в Северна Корея не съм имал толкова ограничен периметър. Как тогава нашего брата морякът да размагнетизира? В екипаж се живее като на западноевропейски паркинг, теснотия броня в броня, трудно е да се измъкнеш без надраскване на боята. Според втория механик разликата между олигофрен и дебил е един старши помощник. Не съм бил в екипаж, в който тъкмо старши помощникът е всеобщо посмешище, откровено пиянде. При този главен механик дори добронамерен  жест се приема като подозрителна постъпка. Държи цистерната с газьол под ключ и подозира всеки в намерение да го ограби.     Странен човек, но началник.

Раздиплям с любопитство новия се неопренов костюм, който вече също е част от задължителното каютно стъкмяване, заедно със спасителната риза и други реквизити. На първо четене ми се струва, че за навличането му е необходим асистент, може би гизденето на абитуриентка с балната рокля не е толкова сложно. При авариен повод едва ли бих разсъждавал така, недай Боже. А поводът в момента е неприятен – при поредното съкращение от „Поморие“, „Созопол“ и „Калиакра“ свалят моряк-камериер и моторист. Вторият механик охлажда каютата си, като държи отворена вратата на хладилника, но при това положение ще му е горещо. Не стреляйте по пианиста и моториста, дефицитни са.

Под баласт към Бургас. През нощта в Дарданелите половин час постоях под звездния купол. През няколко минути почти регулярно метеор повличаше светещ шлейф и разказваше приказка за тайните на Вселената. Възхитително! Но фойерверк ме очакваше в Бургаския залив, където направих нещо като почетна обиколка с рейдовата лодка. От химикаловоза „Бетълджойс“, където екипажите са сменни, сваляха багажа на слизащите. Около 20 минути с две хвъргала от палубата на кораба спускаха в лодката несвършващите наличности, в които доминираха плодови сокове от дажбите им. Но момчетата имат и семейства, нали? Така се образува контурът на Еверест в миниатюр. Глутница митничари чакаха своя пай в среднощния час. Нула внимание към мен, кой ще забележи, че преминава ратай от сиромашка нива?

Нейко ДАМЯНОВ