ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „БОТЕВ“

19.04.1982 г., рейда Бургас

Късметът ми обръща гръб. Днес стана категорично ясно, че кораб „Ботев“ взема товар за Куба, а към Далечния изток ще поеме „Левски“. При други обстоятелства бих подтичвал към Острова на свободата, но през иглени уши преминах не затова. Да ми прости другарят Фидел Кастро, но за колегите от софийските информационни средства Куба е достъпна като пристанищно момиче. А моят пловдивски вестник чака от мен екзотика, пътеписи и репортажи от западните брегове на Тихия океан. Такава е и уговорката с ръководството на БМФ.

Кораб „Левски“ е на кабелт и половина зад кърмата на „Ботев“, но в този миг ми се струва, че е закотвен в друга галактика. Би трябвало да няма пречки служебно да бъда прехвърлен на него, но ме предупреждават, че капитанът му вече е за заведението срещу транспортна болница в Бургас (психо). Преди поне за 10 секунди имал проблясъци със спиране, но напоследък и това загубил. Шефът на БМФ, за да качи тебе, ще трябва да свали него, но точно по такава причина това няма как да стане. Хайде сега да видим как се заспива с такава тревога?

20.04. – 25.04.1982 г., рейда Бургас

По телефона инспектор Съботинов ме уверява, че не би трябвало да има проблеми с прехвърлянето ми на „Левски“, без друго в момента там се налага принудителна смяна на моряк от палубна команда. Но, времето вдига, рейдовата лодка не излиза, оставаме „закопчани“. Получаваме предупреждение за щормово време. Барбата, най-старият моряк на борда, казва, че когато езерото Вая е гладко като тепсия, морето вдига за 3 до 6 дни. Ще се вайкаме на рейда. Денем плета гаши, нощем будувам на мостика - морска вахта от полунощ до 04,00 часа. Доскоро броях колко дни остават, докато се кача на кораба, сега броя колко минути има до края на „кучешката“ вахта. Така се нижат дните, всички цупят устни и чупят вежди. „Нямам сметка да вися на рейда.“ Мисля, че съм между най-губещите. При 4 бала вълна и 6-7 бала вятър „Ботев“ стои като едноименния връх над Калофер, но вълнението под гръдната ми кост със сигурност е по-високо. За всички “закопчани“ нещо се е „счупило“, за тези, които са на брега и не могат да участват във въртележката на смените, е морски празник.

Малко след полунощ на мостика се качва старши помощникът, който при половин екипаж е и най-старши на борда. Запалката му не дава огън, а аз съм единственият, който е длъжен да бъде буден. Развързвам езика и като пред свещеник се изповядвам колко ми е криво, че нещо, което подготвям от години е пред пълен провал. На втората цигара получавам откровение в ответ. Човекът до мен е старпом от 1974 г., вече има и правоспособност за капитан далечно плаване, но през 1977 г. е отхвърлена кандидатурата му за членство в комунистическата партия и… не му се гласува доверие. Първо – идеологията, после професионалните качества. Участник е в един от парадоксалните рейсове на БМФ тъкмо на дългата линия. „Огражден“ тръгва под баласт от Япония, не се намира товар до Сингапур, вървят радиограмите: влезте в Червено море, преминете Суец канал, навлезте в Черно море, натоварете въглища от Жданов (Мариупол) за Варна.

- Така че дали с „Левски“ на изток, или с „Ботев“ на западq не е най-лошата алтернатива в БМФ.

Какво, по дяволите, става с живота, с когото и да се заприказваш до откровения, все се отваря незараснала рана.

05.05.1982 г., Варна – кея

Пак съм на „Ботев“, след няколко часа на „Левски“. Взех записката за командироване от инспектор Съботинов и с рейдовата лодка стигнах до „Левски“. Старши помощникът ме посрещна със записка за откомандироване, подписана от капитан Мавродиев. Предстоеше маневра за заставане кея Варна. Това не ми бе спестено, взех участие на бака, така, без работни дрехи и, едва чул по парлангото предназначеното за екипажа „Благодаря за маневрата“, напуснах кораба.

Беше време да окомплектовам документите си със заверка на бялата (здравната) книжка, но изневиделица се появи проблем. Кръвно налягане 160/105. На другия ден 170/100. Като нищо можех да отпадна по медицински причини, по попаднах на разбран лекар. Накъсо обясних причините, поради които съм под въздействието на мощен хиперфактор. Медикът се разсмя: „Човекът боледува, защото има нерви, но, ако нямаше нерви, нямаше да е човек“. Благодаря, докторе.

Неочакван жест. В каютата ми ме посети капитанът на „Ботев“, нямам представа как тегобите ми са му станали известни. Направо ме слиса с предложението да посетим колегата му на „Левски“ и да поговорим човешки. Двамата са съвипускници от Морското, може пък застъпничеството да помени ситуацията. Сподели, че вече му тежи синята скука на морето и сивотата на брега. Пожела да чуе нещо пролетно, по възможност в мерена реч. Не се затрудних: „Горе светят чисти снегове, / долу се пенят бели овошки, / лъхат презморски ветрове. / Не ми се спи нощем. /  Чакам ли нещо от новия ден? / Никне трева под шумата стара. / Току виж филиз зелен / и в мойта душа покара.“ Това е женско писане, възкликна капитанът. Да, Станка Пенчева.

Около три часа гостувахме на капитан Мавродиев. Присъствах, отсъствайки. Дума не казах, дори не близнах уискито, което все пак бе в чашата пред мен. Покрай специализираната информация, научих и нещо по журналистически интересно. В китайско пристанище четирима се пъхат в сандъка на дясна котвена верига на кораб „Иван Загубански“. На рейда следва котва, проверка за бегълци. Чиста случайност е, че спускат шест ключа на вода лява котвена верига, иначе китайците щели да изтекат в морето като кървава каша. Залавят ги. Шанс или… Моето положение е различно от китайското, просто три пъти чух капитанско „Не!“. Щом основният ми занаят ме прави част от толкова компрометирано съсловие, значи съм един от негодниците. За такъв няма място в този екипаж.

Дали с повлияно от алкохола откровение, по кея към „Ботев“ чух  признание: Трябва да го разбереш колегата, амортизиран от преплаваните мили. Рейсове по 10-11-12 месеца… Аз първите 2-3 месеца се регулирам, после ставам неприятен тип, накрая се пропивам. Тръгни с мен, за теб съм не само капитанът, а бат, Райо. Всъщност, това ми е единственият вариант. В Пловдив мога да се върна единствено през морето. Ако се разсърдя и хвана обратния влак, ще зарадвам поне дузина завистливци да ме видят с подвита опашка.

В защита на чиновническата чест от кадровата служба на БМФ ми нареждат: Веднага се качвай на „Левски“! Как да се кача, с атентат ли?

 

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ