15 септември, заедно с 24 май, са най-важните дати в българския календар. Това заяви Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Това е връзката между тези, които ние сме били, и нашите деца. Спомняме си за учителите, как сме прекрачили училищния праг, звънецът как е звънял. После изпращаме своите деца“, каза Вълчев. 

По думите му хората в цял свят очакват от училище две неща – да даде знания на децата и да продължи тяхното възпитание, което би трябвало да е започнало в семейството. Съвременните образователни системи, според него обаче са в криза и по двете линии. „Преди 200 г. е публикуван Рибния буквар и там пише какви животни са крокодилът и носорогът, днес този въпрос очевидно не стои, ролята на учителя се е променила и вместо да каже колко е дълга р. Нил, защото аз мога да го потърся и да разбера всичко, ролята е по-различна – да подреди знанията и да предизвика традиция на критично мислене у децата, за да могат те да различават кое е вярно и кое не“, каза Вълчев.

Другото очакване от учителите е да попълнят дефицитите на родителите. „Това е изключително голяма отговорност и някога е можело да бъде покрита. Фигурата на учителя е продължение на фигурата на родителя. За съжаление в момента самото българско семейство не е в особено добро здраве, ние сме разколебани какво да разрешим и какво не. Това се пренася върху учителя – ако едно дете не уважава родителите си, ами съседите и т.н., то няма да уважава и учителя“, добави Вълчев в ефира на bTV.

Според него едно време се е казвало, че трябва да учиш, за да станеш голям човек, но през последните 30 г. обществото дава друг пример - сега трябва да си тарикат, за да успееш.

По една от най-актуалните теми в навечерието на новата учебна година – приетият през лятото закон за забрана на джендър пропагандата в училищата – Вълчев смята, че са важни два въпроса – можем ли да имаме различно мнение от Урсула фон дер Лайен и Демократическата партия на САЩ, а ако имаме, то различната сексуална ориентация за нас норма ли е или изключение. „За мен е по-скоро изключение“, каза Вълчев.

Въпреки това по думите му децата трябва да знаят, че различието трябва да се уважава и различните хора са също хора със същите права, със същия морален статус.