„Нормално ли е дете да става в 6:00 часа сутринта, да прекарва целия си ден в училище до 16:30 часа и след това да се прибере вкъщи, за да започне да учи отново?“ С този въпрос майка от Асеновград постави на обществено обсъждане натоварването на учениците, ролята на учителите и отговорността на образователната система. В емоционална публикация в социалните мрежи жената описва ежедневието на семейството си и призовава останалите родители от общината да споделят дали се сблъскват със същите трудности.

Публикацията е анонимна, а авторката ѝ обяснява, че се притеснява евентуалното ѝ публично недоволство да не се отрази на децата ѝ.

Още в началото майката отправя въпрос, който обобщава тревогата ѝ:

„КОЙ ОТКРАДНА ДЕТСТВОТО НА ДЕЦАТА НИ?!“

„Пиша като родител. Не като специалист, не като политик, а като човек, който всеки ден вижда умората в очите на собствените си деца! И искам да задам един въпрос, на който някой най-после трябва да отговори!“, започва тя.

„Ако родителят трябва да преподава вкъщи, за какво детето прекарва целия ден в училище?“
Според жената учебният ден на децата ѝ започва изключително рано и продължава до късния следобед. Вместо след прибирането си да имат време за почивка, игра или общуване със семейството, те отново трябва да седнат над учебниците.

„Нормално ли е дете да става в 6:00 часа сутринта, да прекарва целия си ден в училище до 16:30 часа и след това да се прибере вкъщи, за да започне да учи отново?!“

Майката подчертава, че не става дума единствено за кратък преговор или написване на няколко домашни работи.

„А ние, родителите, да седнем до него, да отворим учебниците, да започнем да обясняваме уроците, да преподаваме, да упражняваме и да го подготвяме... За да може на следващия ден учителят да го изпита!“

Тя поставя под въпрос ефективността на учебния процес, когато според личния ѝ опит значителна част от усвояването на материала остава за вкъщи.

„Ако родителят трябва да преподава вкъщи, а учителят само да изпитва в училище, тогава за какво детето прекарва целия си ден там?!“

„Какво се случва през всичките тези часове? Защо след толкова дълъг учебен ден детето все още има нужда някой тепърва да му обяснява материала?“, пита още тя.

„Кой ще попита детето дали има сили?“
Друг проблем, който жената описва, са допълнителните изисквания към семействата.

По думите ѝ родителите получават обаждания от учители с указания какво още трябва да се научи, упражни или навакса.

„Телефоните на родителите звънят. Учители се обаждат. Това не било научено, онова трябвало да се упражнява, другото трябвало да се навакса!“

Тогава тя задава въпрос, който според нея остава на заден план:

„А кой ще попита детето дали има сили?!“

„Кой ще го попита дали е уморено? Дали иска да излезе навън? Дали иска да поиграе, да поговори с родителите си или просто да си почине?“

Майката смята, че непрекъснатото преследване на оценки и резултати може да отнеме от времето, необходимо за нормалното детско развитие.

„Кога това дете трябва да живее?! Нима детството се изчерпва с учебници, контролни, оценки и домашни? Нима успехът на едно дете се измерва с това колко часа може да издържи над учебниците, без да се пречупи?“

„Не сме длъжни да превръщаме домовете си във втора класна стая“
Авторката обръща внимание и на разходите за допълнителни учебни материали.

„Купете това помагало! Купете онзи сборник! Купете допълнителна тетрадка! Още материали, още упражнения, още изисквания! Докога?!“

Според нея е редно да се постави въпросът защо семействата трябва непрекъснато да осигуряват допълнителни пособия, след като децата вече разполагат с учебници и следват определена учебна програма.

„Нали децата имат учебници? Нали има учебна програма? Нали има учители, които са подготвени да преподават?“

Жената уточнява, че не отрича задължението на родителите да подкрепят образованието на децата си, но смята, че тази подкрепа не бива да се превръща в ежедневно заместване на преподаването в училище.

„Ние, родителите, сме длъжни да подкрепяме децата си. Но не сме длъжни да превръщаме домовете си във втора класна стая всяка вечер!“

„Уважавам истинските учители, но уважението трябва да бъде взаимно“
В публикацията си майката изрично подчертава, че критиката ѝ не е насочена срещу всички преподаватели.

„И преди някой да каже, че не уважавам учителския труд – напротив! Уважавам истинските учители. Онези, които обясняват, които имат търпение, които мотивират и които разбират, че срещу тях стоят деца, а не машини за запаметяване на информация!“

В същото време тя настоява образователната система да обръща повече внимание на реалното натоварване на учениците и на трудностите, с които се сблъскват семействата.

„Къде е държавата? Къде е Министерството на образованието? Кой се интересува от реалното натоварване на децата ни?!“

По думите ѝ зад формалните изисквания и учебните програми често остават невидими напрежението и умората у дома.

„Защото на хартия всичко може да изглежда прекрасно. Но реалността в много семейства може да е съвсем различна!“

Следва описание на вечерите, които според нея са познати на немалко родители:

„Дете, което се прибира изморено. Родител, който се връща от работа и вместо да прекара спокойна вечер със семейството си, трябва да започне да преподава. Напрежение, сълзи, нерви и страх от поредната лоша оценка.“

„Това ли наричаме качествено образование?!“, пита тя.

Майката не се ограничава само до разказа за собственото си семейство. Тя се обръща директно към родителите от всички училища в община Асеновград, за да разбере дали преживяванията ѝ са изолиран случай, или проблемът е по-широко разпространен.

„Във всички училища ли е така? И вашите ли деца стоят до 16:30 часа в училище, а след това се прибират и започват да учат с вас?“

Тя пита още дали и други родители получават обаждания от учители с указания за допълнителна работа вкъщи и дали непрекъснато им се налага да купуват помагала.

„Или има училища, в които децата действително успяват да усвоят основната част от материала през учебния ден?“

„Не се страхувам да изразя мнението си. Страхувам се, че ако застана с името си, утре не аз, а децата ми може да понесат последствията.“

„Докъде сме стигнали, щом един родител се притеснява да попита защо детето му е претоварено?!“, пита авторката.

Тя подчертава, че не настоява за занижаване на образователните стандарти или за оценки без покритие.

„Не искам по-ниски изисквания. Не искам децата да получават оценки без знания. Не искам да растат необразовани!“

И формулира основното си искане:

„Искам да бъдат научени в училище, а не само изпитвани там! Искам след училище да имат време да бъдат деца.“

В края на публикацията майката отново призовава останалите родители да не подминават темата и да разкажат как протича учебният ден на техните деца.

„Колко още трябва да изискваме от децата си, преди да започнем да изискваме от системата?!“

Посланието ѝ завършва с думите:

„Защото децата ни имат право не само на образование. Те имат право и на детство!“

Ето част от коментарите:

"Какво да кажем за децата, които са на училище от 07:00 до 16:00, а от 17:00 са и на тренировки?"

"Решението на "проблема" е - спираш го от училище и да си остане тъпо чалгарче... И на мен ми омръзва да плащам данъци, да ходя всеки ден на работа..."

"Подкрепям с две ръце! Това не е образование, след като трябва по 8ч.на ден да бъдат в училище децата и след това да му наемаш частен учител, за да бъде подготвен! Какво е това препускане по учебниците и стресиране на децата!?!?Какви са тези матури в 4 клас?!?И после защо децата са стресирани?!?"

"Е, най-после някой да го напише! И то не е само учене вкъщи, а и много частни уроци при същите тези учители, които трябваше да ги научат в час. Накрая детето не знае кога се пише „ии“, „ий“, „и“, кога „с“„със“ и кога „в“„във“. Защо ходят на занималня до 16:30 като после ще учат вкъщи?"

"Ние затова дойдохме в Англия преди 10 години. Всяко дете има различни нужди на обучение, но в България се виждат еднакви очаквания и изисквания. Трудно е на децата от десетилетия. Не се учат да обичат учението и да са любопитни."