Преди дни Георги Семерджиев – символ на безнаказаността по българските пътища – получи поредната си присъда: 2 години затвор за шофиране с фалшива шофьорска книжка. За някои това може да изглежда като правосъдие. За останалите – това е просто поредната лепенка върху кървяща рана.

Пътният експерт Диана Русинова зададе въпроса, който всички ние трябваше да зададем още отдавна: Как е възможно подобен човек да кара необезпокоявано в продължение на близо 20 години?

Къде е била полицията? Къде е била системата за контрол, която уж пази нашите животи? И най-смущаващото: колко още „Семерджиеви“ се движат сред нас днес? С фалшиви книжки, дрога в кръвта и телефон за „приятелче в МВР“, което оправя нещата.

Семерджиев не е просто лош късмет. Той е ефект от хроничен институционален срив, при който корупцията, бездействието и симулираната превенция са се превърнали в норма. Семерджиев е възможен, защото системата го позволява – и дори му съдейства.

Днес съдът е направил своето. Но съдът идва винаги след трагедията. Истинската превенция трябва да започва от полицията – навреме, без страх, без чадъри.

Затова е време не само Семерджиев да лежи в затвора. Време е и всеки, който му е помагал да остане над закона, да бъде изваден на светло и съден – защото това също е престъпление. Престъпление срещу обществото.

Защото когато институциите не пазят хората от рецидивисти, хората започват да се пазят от институциите.

Ето целия пост на Диана Русинова, публикуван във Facebook:

Позиция относно осъждането на Георги Семерджиев за управление с фалшиво свидетелство за правоуправление

Изразявам своята категорична подкрепа към решението на съда и районна прокуратура София, които с професионализъм и безкомпромисност осъдиха обвиняемия Георги Семерджиев на 2 години лишаване от свобода за притежание и управление на автомобил с фалшиво свидетелство за управление на МПС. Това е напълно справедлива присъда, която дава ясен знак, че такива тежки нарушения няма да бъдат толерирани. От сърце благодаря на магистратите за усилията и безупречното водене на делото.
Не мога обаче да не поставя един дълбок и все още болезнено актуален въпрос, който остана на повърхността, но така и не получи нужната сериозна обществена и институционална реакция:

Как е възможно близо 20 години Георги Семерджиев да се движи безнаказано по софийските улици, нарушавайки правилата за движение и застрашавайки живота на всички нас?

Къде беше полицията през цялото това време? Как така един системен нарушител успя да остане извън обхвата на закона? И най-тревожното – каква роля са изиграли отделни служители на реда в прикриването на неговите действия?

Днес трябва да си зададем още по-страшния въпрос:

Колко още такива "Семерджиеви" се движат сред нас?

Ще бъдат ли някога открити и спрени навреме?

Невъзможно е да говорим за пътна безопасност, когато превенцията остава на заден план за сметка на механичното "попълване на бройки" с актове и фишове. Истинската превенция означава ранно идентифициране и отстраняване на тежките нарушители, преди те да доведат до трагедии.

Случаят със Семерджиев показа, че зад видимите проблеми с нарушителите на пътя стои един още по-сериозен въпрос – този за състоянието на самата полиция и способността ѝ да бъде наистина в служба на обществото, а не да прикрива и бездейства.
Призовавам институциите да проведат обстойна проверка по всички аспекти на този случай, да се потърси отговорност и да се вземат мерки, които да върнат доверието на гражданите. Защото пътната безопасност не е само въпрос на наказания – тя е въпрос на системно отношение, професионализъм и обществена отговорност.