Грозна история от Плевен: тролей №237, линия 9, спирка „Дружба“. Трябва да тръгне в 19:15, но идва 4 минути по-рано — и изведнъж градският транспорт се превръща в съд, съдия и изпълнител в едно лице.

Цветелина Габровска описва случката така:

"Контрольорката и шофьорът видимо бяха ядосани, защото по техни думи група деца бяха хвърлили камък по стъклото на тролея. Контрольорката започна да сипе обиди думи по децата, наричаше ги "изроди", а шофьорът псуваше като каруцар. По едно време шофьорът взе една метла с метална дръжка и една кофа с вода да мие стъклото, защото се оказа, че не е било камък, а яйце! Ноооо... в този момент контрольорката му каза, че "ония изроди" излизат от магазина и да върви да ги бие. Той остави кофата с водата и се затича към децата с металната тръба.

Децата съответно като го видяха, се разбягаха. В този момент други 3 деца тичаха да хванат тролея и отнесоха те ударите с металната тръба. Шофьорът удари с такава сила едното дете през гърба, че тръбата се счупи на две. Момченцата бяха на възраст 13-15г. и бяха много изплашени, качиха се в тролея, защото си мислеха, че това е някакъв луд човек, който бие децата. Той тръгна след тях и започна да ги гони в тролея.

Намесих се и казах, че това не са тези деца, които той търси, и че те нямат нищо общо с това, което е станало с тролея. Шофьорът започна да крещи да слизат веднага, че ще ги пребие. Попитах го защо тези деца трябва да слизат, като не са виновни, но той беше категоричен, че тия "изроди" трябва да слязат от тролея и че няма да ги вози. Децата слезнаха, той тръгна. Между двете спирки една кола му свиркаше да спре, но той не спря. Когато стигнахме следващата спирка, се качи един мъж, който започна да се кара с шофьора и го попита кога ще спре да бие децата. За съжаление явно не се случваше за първи път. Шофьорът започна да рови нещо, мъжът каза да не му вади ножчета. Караха се, накрая мъжът слезе, а шофьорът тръгна с много цветущи псувни и наречия. Та... ако родителите на пострадалите деца решат да търсят отговорност за действията на шофьора и контрольорката, съм насреща!", пише жената във Facebook.

Никой не се учудва, че в коментарите под поста се появиха гневни поддръжници на бияча. Няколко типични аргумента, в духа на „домашният възпитател“:

„Добре ги е ошамарил — явно вкъщи не са ги възпитали.“

„Улицата понякога дава уроци, когато родителите не са си свършили работата.“

„Нормално е при напрежението – шофьорът е човек, и той може да си изпусне нервите.“

Тези коментари са ценен поглед в колективния ни мозък: ако децата са „лоши“, то е оправдано възрастните да бият — и ако вината е нечия, то неизбежно е нечии „законни“ ръце да я оправят. Ако се чудите как стигнахме тук - ето го накратко: малко правосъдие, много оправдания и голяма доза „мъжка солидарност“ с насилието.

Никой, абсолютно никой, няма право да удря дете. Дори „за възпитание“. Ако има свидетели - те са тези, които трябва да помогнат на пострадалите и да предадат случая на институциите, не да аплодират насилието. Агресията на публично място от служител на градския транспорт е не само морално погрешна - тя е потенциално криминално деяние и трябва да има последици.

Цветелина пише:

„Според мен шофьорът беше меко казано неадекватен. Контрольорката се вживяваше в ролята на съдник.“

Това е изречение, което заслужава да бъде записано в учебник по обществени реакции: когато здравият разум се отклони, се появяват „съдници“ — хора, които решават кой да бъде наказан и как. Това решение обикновено е бързо, грубо и без доказателство.

Няколко неудобни въпроса към онези, които аплодират тръбата:

Защо някой, когото възмущават хулиганските прояви, смята, че отговорът е да се стъпчат правата на невинни деца?

Къде са родителите на онези деца, които са хвърлили яйцето - и защо агресията на общественото лице замества търсенето на тяхната отговорност?

Ако „възпитанието“ се налага от служители с тръби, какво послание изпращаме на децата — че насилието е нормален инструмент за решаване на конфликти?

Когато някой предложи следващия пътпровинили се „да се научат на ред“, нека се запита дали този урок не излиза прекалено скъпо - със счупени тръби, подплашени деца и обществено примирение с насилието. Защото нито яйцето, нито тръбата оправдават насилието.

Не успях да снимам шофьора, но снимах контрольорката Снимка: Цветелина Габровска