В градския транспорт има едно неписано правило - ако не си седнал или не се държиш здраво, вината почти винаги остава за теб. „Не си внимавал.“ „Не си се хванал.“ „Така е в автобуса.“

Само че автобусът не трябва да бъде изпитание по баланс.

Повод за този разговор дава публикация на Боряна Колева във Facebook. По думите ѝ 86-годишната ѝ майка е пострадала при пътуване с автобус по линия №26.

Според разказа ѝ превозното средство намалило на спирка за слизане, но вместо да спре, последвало рязко ускоряване. Жената изгубила равновесие, паднала и ударила тежко главата си.

„От раната шурна кръв“, пише дъщерята.

По думите ѝ пътниците веднага са помогнали, подали са сигнал на телефон 112, а пристигналият екип на Спешна помощ е транспортирал възрастната жена в болница. Там раната е обработена, а тя е освободена с тежки натъртвания и травма на главата.

Най-тревожното не е самият случай. Най-тревожното е колко познат звучи.

Под публикацията хора разказват за сходни преживявания. Това са лични твърдения, които не могат да бъдат независимо потвърдени, но очертават една и съща картина - рязкото потегляне и спиране се възприемат като нещо обичайно, а падналият пътник често остава с усещането, че сам носи вината.

Истината е точно обратната.

Шофьорът не отговаря само за автобуса. Той отговаря и за хората, които в този момент още не са успели да седнат, слизат, качват се, придвижват се по пътеката или се държат с една ръка за металната дръжка. Именно тогава професионализмът се измерва не с това колко бързо ще стигне до следващата спирка, а дали всички ще стигнат до нея на краката си.

„Кога най-накрая ще се осъзнаете? В тези автобуси не карате неодушевени предмети, а хора“, обръща се Боряна Колева към шофьорите на градския транспорт. Според нея възрастните и трудноподвижните пътници плащат най-високата цена за всяко необмислено потегляне. „Човешкият живот не е състезание по график“, пише тя и настоява подобни случаи да не се превръщат в ежедневие.

Защото зад всяко рязко потегляне не стои просто едно оплакване във Facebook. Понякога стои окървавена глава. Друг път - счупена кост. А понякога един живот, който след едно падане вече никога не е същият.