Понякога най-скъпото в едно пътуване не е билетът. А вкусът, който остава след него.
Едни ще кажат: „Голяма работа, някакво евро и нещо.“ Други ще попитат защо изобщо се вдига шум за подобна дреболия. Само че подобни истории рядко са за парите. Те са за отношението. За това как няколко секунди могат да превърнат едно обикновено пътуване в случка, която не ти излиза от главата.
Такъв сигнал публикува във Фейсбук Валентина Керчева.
По думите ѝ е пътувала с тролей №29 от центъра на Русе към кварталите „Дружба“ заедно с трите си внучета - едното на 4 години, а другите две на по 6. Забравила картите им и предварително приготвила 2,40 евро за три детски билета - две монети по едно евро и две по 20 цента.
Тук, според разказа ѝ, започва спорът.
Жената твърди, че след като подала парите, получила само един билет. Когато поискала останалите два, шофьорът заявил, че му е дала едва 90 цента.
След това, по думите ѝ, последвала и репликата, която я е засегнала най-силно:
„Аз гладен ли да стоя?“
В публикацията си русенката разказва, че не получила нито останалите билети, нито ресто. Още по-неприятно за нея било, че разговорът се водил пред целия тролей.
„Дреболия, но ми е много обидно, че си плащам за децата, чакам за ресто и ме овикват в тролея като престъпница“, пише тя.
Колко струва едно евро и шейсет? За някои – кафе. За други – две кифли. За трети – нищо особено.
Но когато спорът се води пред три малки деца, сумата изведнъж престава да бъде най-важното. Остава въпросът какво виждат те. Че възрастните могат да се обвиняват за няколко монети? Че най-силният в автобуса винаги е прав? Или че понякога едно изречение тежи повече от самите пари.
