1 март е денят на Баба Марта, един от най-българските празници – символ на пролетта и на новия цикъл в природата.
Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името й е свързано с името на месеца.
Днес си връзваме мартенички за здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие.
Според народното поверие, червеният цвят има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество, а белият символизира чистотата, невинността и радостта.
Обичаят за връзване на мартеница произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие. Мартеничките се носят до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март - Благовещение. Може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или пък на цъфнало дърво.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана.
Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.
Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата.
Вълшебна сила се приписва на мартеничката - тя се е правила като амулет срещу беди, болести и уроки. Според традицията тя се прави от вълнени конци в два цвята - бял и червен, символизиращи женското и мъжкото начало, усукани в едно цяло.
Бъдете бели, румени, засмени, като мартеничките червени! Честит празник!
