В свят, в който по-често плюем, отколкото подаваме ръка, един пост ни напомня защо сме хора — и защо единственият начин да оцелеем като общност е да спрем да се самоизяждаме и да започнем да се изграждаме взаимно. Прочетете тези думи на Борислав М. — българин, който повече от пет години живее и работи на о. Тасос. Той не моли за пари, не моли за лайкове. Моли за нещо много по-ценно — за човещина.
Ето думите му без редакция, за да достигнат до всеки, който още помни какво значи „ние“:
„Пиша този пост с молба към всички тук — Уважавайте се, хора. Следващият път, когато видите пост за помощ — помогнете. Изпратете телефон на адвокат, на пътна помощ, на българин наблизо. Ако постът Ви дразни — Ок, подминете.
Нима никой от вас не е закъсвал, не е карал с висока скорост, не е бил глобяван? Днес пътувах от Катерини към Неа Потидеа. Пред мен грък си хвърли цигарата — запалена, със 120 км, огънчето се запиля по цялото платно. Температурата навън е 40 градуса! Хората са индивидуални, не слагайте под общ знаменател — българин, грък, македонец, румънец. Че доста магарии съм видял от всеки.
Следващия път, когато видите пост на българин за помощ — помогнете. Всички сме братя, всеки е изпадал в нужда. Не обиждайте, вие не сте безгрешни, помогнете. Ако не можете, никой няма нужда от вашите упреци в момент на помощ!
Пиша този пост като човек, който повече от 5 години живея на о. Тасос. Развивам бизнес тук. На нашата улица сме 10 българи — всички собственици на хотели. Живеем като малка фамилия, празнуваме рождени дни, отбелязваме тъжни моменти. Когато на вратата почука българин за помощ, АКО АЗ НЕ МОГА, пращам го при съседа.
Защо пишете всеки ден тези негативни коментари? Придавате си важност, или сте някакъв фактор за нещо? Пожелавам на всички прекрасно и синьо лято. Много хубави моменти с близките. И си помагайте на път. Защото бяхме 10 милиона, сега сме 5, не само заради политиците, ами и заради самите нас. Защото се самоизяждаме, вместо да се „самоизграждаме“.
Бъдете здрави, успех на всички.“
