В сърцето на Парк „Света Троица“ се намира една обикновена чешма. Или поне се намираше. В последните седмици това място се е превърнало не в източник на вода, а в символ на безконтролното възпитание, обществената апатия и родителската капитулация.

Днес най-високият и средният струйник не работят. Най-ниският – предназначен за домашни любимци – е на път също да „се предаде“. Причината не е в лошата поддръжка. Не е и в старостта на съоръжението. Причината е в децата. Или по-точно – в липсата на възпитание. И още по-точно – в родителите, които удобно са забравили, че имат такава функция.

От чешма до водно оръжие

Децата пълнят пистолети, балони, заливат терена, превръщат пътеката в кално бойно поле. Нищо необичайно, ще кажете. Лято е. Играят си. Да, но за сметка на нещо, което служи на всички – възрастни, деца, домашни любимци. Чешмата не е фонтан за забавление. Тя е инфраструктура. Общинска. Платена от нас. Унищожавана пак от нас. Или с мълчанието ни – от нашето безучастие.

А родителите? Снакс и бира по пейките.

Докато децата изтезават струйниците като в експеримент по физика без надзор, родителите седят на пейките. Не защото не виждат. А защото не им пука. Поколението на „дай му свобода“ очевидно не различава свобода от слободия. А после същите тези родители ще се питат защо тийнейджърът им псува на улицата и хвърля фас от балкона.

Не, проблемът не е в чешмата. Тя е просто симптом. Симптом на общество, което не умее да възпитава, но е изключително добро в това да оправдава. „Те са деца.“ „Горещо е, нека се забавляват.“ „Не се карай, да не се травмира.“

Всъщност – травмиращото е да израснеш в свят, където никой не те учи на граници. Където чупенето не води до последици. Където „не“ не съществува.

Ето какво написа във Facebook Kalin Stoyanov:

Става въпрос за чешмичката за вода в Парк “Света Троица”. След като в последния месец наблюдавах ежедневно вакханалията от дечурля изтезаващи чешмичката по всякакви възможни начини, резултатът към днешна дата е, че най-високия и средния струйник са аут и вече не работят. Най-ниският, за домашни любимци, от въртене на целия кран, в търсене на начин да си пълним балончетата и водните пистолети или просто да заливаме терена в кал и локви, е вече със скъсано уплътнение и очаквам до ден-два и той да фалира. И от всички там едва ли има и 30%, които са дошли да ползват чешмичката по предназначение. Основната експлоатация е за пълнене балончета и пистолети, за което тя НЕ е пригодена.

Най-тъжното е, че всички околни възрастни се държат така, сякаш нищо нередно не забелязват и никой не си прави труда поне малко от малко да възпира децата. Родителите им пък най-вече. Всички са се разположили с бири и снаксове по пейки и кафенета и сякаш изобщо не са чували, че имат деца. Предполагам всички знаете приказката за първите 7 години. Като гледам на доста от тези деца под тази възраст възпитанието смело е оставено на автопилот, по нашенски - на самотек. После всички са изненадани откъде се пръкват разни “локали”, тийн банди и други такива арогантни хлапета. Аз ще ви кажа. Тръгва се от счупените чешмички за вода, изкъртените пейки и усещането за пълна липса на контрол и някаква отговорност. И приказката “Ама те са само деца” не ми я пробутвайте като аргумент. Това е поредното извинение на родителите да избягат от отговорността за поведението и възпитанието на децата си. Крайно време е да схванем, че разликата между свобода и слободия, е в отсъствието на отговорност.

Днес чешмата е счупена. Утре ще е люлката. После – пейката. След това – цялото усещане за ред, общественост и грижа. От едно „нищо“ израстват цели поколения без ориентир. И ако днес не се намесим – не с гняв, а с отговорност, утре децата ще плащат цената. Със собствената си празнота.