На българския път BMW-то отдавна е символ — за някои на статус, за други на комплекс, за трети — на чиста проба наглост зад волана. Но понякога един регистриран номер (#СВ3133МЕ) казва повече от всяка марка: казва, че зад тонираните стъкла често стои човек с пълно безразличие към правилата и здравия разум. И най-страшното — към безопасността на собственото си дете.
Вижте го пак — малко дете, в движение, на предната седалка, необезопасено. Кой ще го спаси, ако нещо се случи? Airbag-ът? Едва ли. Той ще го смачка. Коланът? Такъв липсва. Родителският инстинкт? Очевидно и той е оставен в багажника — заедно с детската седалка, която вероятно също липсва.
Да возиш дете без колан и столче през 2025-а, е като да си сложиш табела на задното стъкло: „Мога да си купя скъпа кола, но не ми пука за най-ценното, което имам.“ Затова ли ни е пълен пътният травматизъм с детски травми? Затова ли всеки репортаж за катастрофа ни удря като юмрук в стомаха?
Шофирането с деца не е моден аксесоар. Не е за престиж. Не е, за да ти гледат BMW-то в огледалото. Децата не могат да си сложат колан сами. Не могат да изберат разумно на кой родител да се паднат. И когато ударът дойде — защото рано или късно идва, особено за безсмъртните тарикати — на никого няма да му пука колко коня има под капака.
Колкото и банално да звучи, едно дете няма втора версия. Няма втора глътка въздух. Ако ти си достатъчно безотговорен, за да го превърнеш в жива мишена, в движеща се тонкола с хромирани джанти, значи заслужаваш всичко — глоба, отнемане на книжка, поне пет минути насаме със собствената си съвест.
Ако изобщо имаш такава.
Снимки: Христо Карагьозов, Facebook
