Понякога нищо не предвищава изненадващата беда, която ще сполети човек и ще го нарани. За подобен случай разказва пловдивчанката Милка Тодорова в социалните мрежи. Тя споделя, че претърпяла сериозна беда на улица в града, но пловдивчани не останали безучастни.

Дамата излязла до болницата, а след това отишла и да напазарува. След като слязла на спирка в пловдивския квартал "Коматево", тръгнала към своя дом, а по пътя я сполетяла и несполука. 

"Не си спомням дали съм погледнала встрани, но усетих как се спъвам в някаква плочка и политам напред. В следващия момент усетих силна болка и замайване на главата, видях как кръвта тече по тротоара, но нямах сили да стана", разказва пловдивчанката.

Тодорова допълва, че се почувствала безпощна и не знаела как да продължи. В този момент към нея се притекъл млад мъж, който извикал медици. Намесили се и други пловдивчани, които и донесли стол, за да седне и мокра кърпа, за да се свести.

"Благодаря ви, мили, добри хора! Благодаря от все сърце! Нека Божията благословия бъде над вас!", възкликва дамата.

Бедата, застигнала пловдивчанката, показва колко ненадейно всеки един от нас може да бъде сполетян от неочакван малшанс. За щастие, доброто има място в сърцата на хората, а често именно техните действия може да дадат кураж, а и да окажат незаменима помощ. 

Вижте и цялата публикация, споделена от Тодорова:

"Аз съм възрастна жена и рядко излизам от къщи, но вчера се наложи да отида до болницата. На връщане купих някои неща от ****, зарадвах се, че автобусът за Коматево дойде бързо, защото си бях изготвила план за работата, която трябваше да свърша, като се върна. Слязох на спирката и в добро настроение закрачих към къщи.

Не си спомням дали съм погледнала встрани, но усетих как се спъвам в някаква плочка и политам напред. В следващия момент усетих силна болка и замайване на главата, видях как кръвта тече по тротоара, но нямах сили да стана. Почувствах се толкова безпомощна, но за кратко, защото едно младо момче – не го познавам, казвал се Атанас – веднага се притече на помощ, обади се за линейка от Бърза помощ.

Други хора дойдоха – някой донесе стол, за да мога да седна, друг донесе мокра кърпа... Благодаря ви, мили, добри хора! Благодаря от все сърце! Нека Божията благословия бъде над вас!"