Ново детско съоръжение в квартал „Зона Б“ във Велико Търново се оказа в центъра на неочакван обществен спор само дни след поставянето му.

Повод за темата стана публикация на Димитър Манолов, който благодари на Община Велико Търново за бързата реакция по обновяването на детската площадка. По думите му темата за състоянието на площадките в града е поставена още през март, като след поредица сигнали и разговори с институциите в квартала вече има ново съоръжение за игра.

Радостта от обновяването обаче била помрачена от информация, че сред част от живеещите в района се обсъжда подписка за премахването му. Причината - играещите деца вдигали шум. 

„Как може децата да ни пречат?“, пита той в публикацията си.

Така една обикновена детска площадка се оказва в центъра на далеч по-голям въпрос. В последните години много български градове инвестират в обновяване на паркове, площадки и пространства за игра. В същото време обаче все по-често се появяват конфликти между желанието на семействата за повече места за деца и стремежа на част от живеещите наоколо към спокойствие и тишина.

Според него площадките не са просто съоръжения, а част от нормалната градска среда. Място, където децата играят, създават приятелства и прекарват време навън, вместо пред екраните.

„Да, децата играят. Да, смеят се. Да, понякога викат. Но това не е шум. Това е живот“, пише той.

Темата бързо прерасна в по-широк разговор за мястото на детските и спортните пространства в града. Част от хората посочват, че това не е първият подобен случай.

„Преди няколко години по същия начин, след жалби премахнаха скейт парка. И баскетболното игрище вече го няма. Децата вдигали шум“, пише Ваньо Иванов.

Други жители твърдят, че проблемът не е в децата, а в поведението на възрастни, които използват подобни места за събирания и употреба на алкохол. Според тях детският смях и игрите не бива да се превръщат в повод за ограничаване на пространствата за най-малките.

В коментарите има и призиви площадката да бъде използвана активно. Някои родители дори заявяват, че ще заведат децата си там именно в знак на подкрепа за запазването ѝ.

Случаят от Велико Търново излиза извън рамките на един квартал и една площадка. Той поставя въпроса как изглежда един жив град и докъде стига балансът между правото на спокойствие и необходимостта децата да имат място за игра.

Защото площадките могат да бъдат ремонтирани, пребоядисани и обновявани. По-трудно се изгражда съгласие около това, че детският смях е естествена част от всяка общност. А град без деца навън може да е тих, но трудно би могъл да бъде наречен жив.

Снимки: Димитър Манолов, Facebook