През деня тук деца строят замъци, пълнят кофички и ровят с лопатки. След като се стъмни обаче пясъчникът явно влиза в съвсем друга употреба. Лисица беше заснета да го използва като тоалетна, след което спокойно се зае с оставените вътре детски играчки - порови ги и нагриза онези, които привлякоха вниманието ѝ.

И ако появата на дивото животно сама по себе си вече не е чак толкова необичайна гледка в големия град, случващото се след това е добра причина родителите да се замислят какво оставят вечер на детската площадка.

Кадрите са публикувани от Методи Лазов именно с предупреждение към майките и бащите, които оставят играчките на децата си в парка.

Лисицата пристига и без много колебание се насочва право към пясъчника. Там очевидно има конкретна работа. Обикаля го, на два пъти върши физиологичните си нужди, а междувременно проверява и какво са оставили децата след себе си.

На метри от нея ситуацията следи едро хъски. Кучето е на повод, но никак не е спокойно - лае, дърпа се и прави опити да тръгне към дивия посетител. Лисицата не изглежда ни най-малко притеснена. Има си работа.

Следват кофички, лопатки и останалите вещи в пясъчника. Животното души, рови и пробва със зъби каквото привлече вниманието му. После се отправя към пързалката. И там играчките отново се оказват достатъчно интересни за оглед и гризане.

След време лисицата ще си тръгне. До сутринта от посещението ѝ вероятно няма да личи почти нищо.

Пясъчникът ще си е пясъчник. Кофичките ще са си на мястото. Пързалката също. Няма да има бележка коя играчка е била в устата на дивото животно, нито знак къде точно то е използвало пясъка като тоалетна.

А после ще дойдат децата. Ще седнат в същия пясък, ще заровят ръце в него, ще вземат оставените играчки. А при най-малките пътят от ръката до лицето, очите или устата обикновено е съвсем кратък.

Точно тук симпатичната среща с лисица престава да бъде просто любопитно нощно видео.

Дивите животни могат да пренасят различни причинители на заболявания, без непременно да изглеждат болни. Контактът със замърсена почва и предмети, както и със секрети и екскременти на животни, е възможен път за предаване на някои зоонози. Това, разбира се, не означава, че конкретната лисица е заразена или че след игра в този пясъчник непременно ще последва заболяване.

Кадрите просто показват нещо, което през деня лесно забравяме - детската площадка не е затворена система. След като децата се приберат, през нея могат да преминават бездомни и диви животни, а оставените навън вещи остават достъпни за тях.

Затова посланието на видеото е доста по-практично от „вижте, лисица в града“. Детските играчки е добре да се прибират, а ако са прекарали нощта навън - да бъдат измити, преди отново да се върнат в пясъчника. Същото важи и за ръцете след игра навън.

Лисицата, впрочем, не прави нищо нередно от своя гледна точка. За нея няма детска площадка, няма пясъчник и със сигурност няма чужда кофичка.

Проблемът е, че на следващата сутрин за едно дете всичко това отново ще бъде точно обратното - площадката му, пясъчникът му и любимите играчки. А какво се е случвало с тях през нощта, то няма как да знае.