Сутрините ни напоследък често започват с фиш, драскотина по вратата или повдигната чистачка като пасивно-агресивно „добро утро“. Този път в Студентски град някой е решил да остави нещо друго под нечие предно стъкло. Не бележка с укор. Не предупреждение. А роза.

И малка картичка, написана на ръка – от онези, които не идват с емотикони, а с почерк. От онези, които не се пращат в чат, а се оставят тихо, почти срамежливо, сякаш любовта сама се надява да бъде открита.

„Браво! Това е джентълмен и това е една обичана дама! Повече такива примери да виждаме, вместо повдигнати чистачки и фишове!“, пише анонимният автор на публикацията, който е попаднал на романтичната изненада и – с позволено любопитство – е запечатал момента.

На фона на ежедневната градска нервност, в която най-често си разменяме клаксони, нервни погледи и саркастични бележки, този малък жест изглежда почти като бунт. Бунт срещу цинизма. Срещу апатията. Срещу убеждението, че романтиката е останала някъде в евтините филми и старите писма.

Оказва се, че тя все още намира начин да се промъкне – дори под чистачките.

И понякога вместо глоба… те чака обич.