В продължение на повече от 150 години продължителността на живота в най-богатите страни по света не спира да нараства. През XX век този ръст е особено отчетлив – благодарение на овладяването на инфекциозни заболявания, развитието на ваксини, антибиотиците и значително по-доброто медицинско обслужване.

В последните години обаче учените започнаха да си задават един ключов въпрос: достигнали ли сме вече биологичния предел на човешкото дълголетие?

За да потърсят отговор, изследователи анализират обширни данни за смъртността и демографията в 450 региона на Западна Европа, обхващащи близо 400 милиона души. Проучването разглежда периода между 1992 и 2019 г., като включва информация от националните статистически служби на 13 държави.

Резултатите, публикувани в списание Nature Communications и цитирани от Live Science, показват, че границата на човешкия живот вероятно все още не е достигната. В някои от регионите с най-висока продължителност на живота – особено в части от Италия, Швейцария, Испания и Франция – се наблюдава стабилно увеличение: средно с около два месеца и половина годишно за мъжете и приблизително месец и половина за жените.

До 2019 г. средната продължителност на живота в тези региони достига около 83 години за мъжете и 87 години за жените – без ясни признаци за забавяне на този напредък.

В същото време обаче данните показват тревожна тенденция в други части на Европа. В някои региони на Германия, Белгия и Обединеното кралство растежът на продължителността на живота значително се забавя, а на места дори спира. Това очертава нарастващо разделение между „водещи“ региони, където животът продължава да се удължава, и такива, които изостават.

Изследователите подчертават, че продължителността на живота не зависи единствено от напредъка на медицината. Социално-икономическите условия, начинът на живот и достъпът до здравни грижи също играят решаваща роля.

Заключението е ясно: засега няма доказателства, че човечеството е достигнало своя биологичен лимит. А това означава, че потенциалът за по-дълъг живот остава – макар и не навсякъде еднакво достъпен.