По-бързото ходене е свързано с по-нисък риск от смърт, показва международно изследване с участието на учени от Норвежкия университет за наука и технологии. Връзката се запазва и след отчитане на общия брой крачки дневно.

Проучването, публикувано в JAMA Network Open, обхваща 4067 участници от британския проект Whitehall II със средна възраст 69 години. Проследяването продължава близо 12 години.

През 2012–2013 г. учените измерват обичайната скорост на участниците с тест на разстояние 2,44 метра. Устройства на китката записват движенията им в ежедневието в продължение на девет дни. 

Анализът свързва по-високата скорост с 23% по-нисък относителен риск от смърт, а по-високата честота на крачките — със 17% по-нисък риск. Процентите се отнасят до конкретни статистически разлики между участниците, а не до гарантирана полза от ускоряването на разходката. Например разлика от около 10 крачки в минута в типичното темпо е свързана със 17% по-нисък риск. 

Защо походката е толкова показателна? В съпътстващ научен коментар д-р Давиде Либорио Ветрано обяснява, че ходенето изисква съгласувана работа на мозъка, нервите, мускулите, ставите, сърцето и белите дробове. Забавянето може да отразява отслабване на няколко системи едновременно.

Това прави темпото полезен ориентир за общото здраве. Изследването обаче не доказва, че самото ускоряване на ходенето удължава живота. По-доброто здравословно състояние също позволява на човек да се движи по-бързо.

Има и ограничение: изследваната група е сравнително активна и в добро функционално състояние. Затова резултатите не могат автоматично да се пренасят върху хора с тежки заболявания или сериозни затруднения в придвижването.