Приключи единственият дебат, който двамата финалист-претенденти за "Дондуков" 2 ще проведат преди балотажа на президентския вот на 1 ноевмри.

Един срещу друг Илияна Йотова, която бе 9 години вицепрезидент на сегашния премиер Румен Радев, а след оставката му през януари и изпълняващ дейността президент, и Андрей Гюров, последният служебен министър-председател, отправиха посланията си по различни теми в продължение на близо 2 часа.

На вота от 25 октомври Йотова и Гюров събраха най-голяма подркепа. С лека преднина, от едва 2,807%, Йотова застана на челната позиция. 

Двойката Илияна Йотова - Кирил Вълчев събра близ 529 хиляди гласа или 34.760%, а дуото Андрей Гюров - Георги Кандев спечелиха малко над 486 хиляди гласа или 31.953%. Разликата между двамата е 2,807% или 42 719 гласа.

Дебатът може да подпомогне или да навреди на двамата кандидати. При толкова малка разлика всяко убедително послание, колебание или неясен отговор може да повлияе на избирателите, които все още не са решили кого да подкрепят.

За Йотова и Гюров това е възможност не само да защитят позициите си, но и да привлекат гласове извън кръга на досегашните си поддръжници.

 

Според Гюров ниската избирателна активност (едва 22,98% по данни на ЦИК), която имаше на първия тур на президентските избори, е следствие от това, че през кампанията хората били плашени с война и измислени врагове. „Нормалната реакция беше те да се приберат вкъщи”, смята кандидатът за стопанин на „Дондуков” 2. „Президентската институция в момента е като едно пиано в хола – всеки го подминава, но никой не свири на него”, каза метафорично Гюров. По думите му във възможностите на държавния глава е да събере на около една маса младите хора, таланта на нацията, предприемачите, учените и да ги обедини около проблеми, които са по-големи от един политически мандат и от ежедневните политически борби. Според опонента на Йотова президентът може да е противовес на политическата власт, в случай, че тя се самозабрави.

Във встъпителните си думи настоящият президент благодари за организацията на дебата и го нарече „добра демократична традиция”. „Президентската институция от началото на 2017 г. насам е едно много добре акордирано пиано. То свири мелодии, които хората очакват и харесват”, отговори Йотова в метафоричния тон на Гюров. 

Припомняме, че кандидатът за вицепрезидент на Йотова е Кирил Вълчев, а този на Гюров – Георги Кандев. На 1 ноември двете двойки ще се борят за гласа на над 6.5 милиона души. Зад кандидатурата на действащия държавен глава застанаха БСП и „Прогресивна България”, а лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов обяви, че „нито един симпатизант на „Възраждане” няма да подкрепи Гюров на балотажа”. Официално зад Гюров застанаха „Демократична България” и „Продължаваме Промяната”. След първи тур пък лидерът на МЕЧ Радостин Василев, който също беше кандидат-президент, призова „гласувайте за Гюров или останете вкъщи”.

Инициативните комитети на кандидатите

По думите на Йотова в инициативния комитет, който издигна кандидатурата ѝ, има хора, които обичайно гласуват за различни партии. „Те подкрепиха нашата кандидатура, защото ние винаги сме работили за България”, твърди Илияна Йотова.

Андрей Гюров пък твърди, че заедно с Георги Кандев се обединили около идеята кандидатурата им да бъде на граждански принцип. „Изградихме широк комитет, в който няма обвързани политически хора, няма политически лидери, няма и представители на Държавна сигурност”, посочи той. Гюров отрече да е търсил подкрепа от партийни централи и лидери. „Ние се обръщаме към българските граждани”, увери кандидатът за президент.  

Приоритети и посока във външната политика

„Ние не сме голяма сила и трябва да разчитаме на това, че правилата важат за всички. Най-основният принцип в международната политика е, че границите не се променят със сила. Ние трябва да го следваме, независимо за кой конфликт става въпрос”, категоричен е Гюров. По думите му България трябва да работи със своите съюзници и да изгражда коалиции.

„Не приемам думите на г-н Гюров, че ние не сме голяма сила. Ние сме равнопоставен член на ЕС. Нашият глас е точно толкова равен, колкото на всички останали държави в Съюза и на международната сцена. В нашата Конституция пише, че президентът представлява България в международните отношения. Много е важно да знаем как го прави, има ли самочувствие на държавен глава на една суверенна държава, как може да изразява категорична, ясна и аргументирана позиция и всичко това, пречупено не през интереса на друга страна или съюз, а през националния”, отговори Йотова. Според нея „ако на всичко казваш „да”, тогава си безгласен”.

Попитана как, в ролята си на действащ президент, гарантира сигурността на България, Йотова посочи, че го е направила още преди месец. Тя припомни как е повдигнала въпроса за сигурността в Черно море пред 193 държави на Общото събрание на ООН. „Мислех, че като се върна в България щях да получа поне едно одобрение, но за съжаление политическите партии, които стоят зад г-н Гюров, казаха, че това е банална тема. Те бяха опровергани много бързо, когато започнаха първите атаки по търговски кораби”, добави кандидатът за държавен глава.

Йотова предложи среща между шестте държави, които имат излаз на Черно море – България, Румъния, Украйна, Грузия, Турция и Русия. Според нея трябва да се подпише мораториум за бойните действие в Черно море.

Гюров обаче е категоричен, че „пожелание за мораториум не е отбранителна позиция, а мълчанието не е отбрана”. „Трябваше първо да се назове откъде идва опасността, да се присъединим към резолюцията на ООН и към системите за сигурност на ЕС”. Според него Консултативният съвет за национална сигурност е бил свикан прекалено късно.

Мнението на Йотова е, че за прекратяването на войната в Украйна няма нужда от временно примирие, а от истинско споразумение за траен мир. „Дълги години след 2022 г. се смяташе, че мирът може да дойде чрез сила. Слава Богу, всички се разубедиха. Позицията на Президентството от 24.02.2022 г. е непроменена – мирът може да дойде само чрез преговори. Наливането на повече средства в Украйна, както и на нови все по-съвършени оръжия, води единствено и само до нови разрушения и до гибелта на много млади и невинни хора – от двете страни, православни християни. Няма как да накараш страна, която е във война, да седне на масата на преговорите само с ултиматуми, заклинания и декларации”, смята Йотова. Тя е категорична, че Русия трябва да участва в преговорите, защото не може друга държава или съюз да решава вместо Москва.

„Когато не си на масата, си в менюто”, категоричен беше Гюров. По думите му Русия е държавата, която трябва да спре агресията, за да се премине към следващи стъпки в постигане на мир. „Именно от там идва заплахата както за нашата държава, така и за цяла Европа. Докато ние не можем да посочим тази заплаха, няма как да се подготвим и да се защитим от нея”, твърди той.

Договорът с „Боташ”

Гюров попита Йотова защо докато тя е била вицепрезидент на Румен Радев е подписан договор с турската компания „Боташ”. Действащият държавен глава отговори, че причината е, че „Кирил Петков и Асен Василев за един ден прекратиха доставките на руски газ за България”. Гюров нарече твърдението „абсолютна манипулация”. Йотова подчерта, че този договор тепърва ще бъде полезен на българската държава.

По думите на Гюров обаче не българското правителство е спряло доставките на газ, а руската компания „Газпром” го е направила еднолично. „Кабинетът тогава действа бързо и беше осигурил течен газ, който можеше да бъде доставен”, припомни кандидатът за президент.

Български войници  в Украйна – намерения или спекулации?

И двамата събеседници категорично се обявиха против евентуално изпращане на български войници в Украйна дори след възстановяването на мира та,

„За наше щастие сме част от най-силния отбранителен съюз в света и това ни участие включва и присъствието на съюзнически войски у нас, на които да можем да разчитаме, ако се наложи. Сега можем да разчитаме на нашите съюзници. Никога български войници няма да отидат в Украйна. Има решение за това на НС и всякакви спекулации по тази тема са излишни”, заяви Гюров.

„В споразумението, което подписахте в Киев тайно от всички нас – за участието ни в Коалицията на желаещите, предмет на дейност е обучение на войници от страните в нея за мироопазващи сили в Украйна. Аз заявявам, че нито по време, нито след войната, български войници ще ходят в Украйна. Слава Богу, че има далновидни политици и военни, които осуетиха изпращането им”, категорична беше Йотова.

Според Гюров пък излизането на страната ни от коалицията я е поставило в изолация и е прекъснало възможността на българската индустрия да се развива.

„Тя се развива много добре, както в програмите на НАТО, така и по отношение на военно-промишления комплекс у нас”, контрира действащият държавен глава. А опонентът ѝ подчерта, че понастоящем индустрията е под напрежение – заради повишаващите се цени, заради нарушените маршрути в Черно море, заради проблеми с някои жп линии.

Отношенията ни със Северна Македония

„Стратегията ни по този въпрос трябва да остане, каквато е била. От подписването на споразумението ни с тях до момента нищо не се е променило. Но ние ще продължаваме да настояваме и пред европейските си партньори за това споразумението и европейските политики да се спазват. Що се отнася до националната позиция, в мое лице виждате човек, който няма да отстъпи и на сантиметър от това, което вече е договорено. Кирил Петков, когато беше премиер, щеше да предаде българската позиция. Тя беше спасена буквално в 12 без 5. Тогава се състоя спешна среща при тогавашния президент Румен Радев, който осуети тази възможност. Именно президентската институция за първи път сложи на масата темата за правата на българите в РСМ. А тя липсва дори в договора за добросъседство между двете страни”, коментира Йотова.

Гюров, от своя страна, повдигна въпроса за френското предложение, което самият той е внесъл в Народното събрание. „Тогава имаше атака срещу правителството, понесохме много нападки. Сега вече всички партии и в Европейския парламент, а сега чуваме и от г-жа Йотова, подкрепят това споразумение и казват, че е било много добро за България”, заяви кандидатът за държавен глава.

Йотова пък подчерта, че по онова време „външният министър не излизаше от кабинета на г-н Радев и това е една от малкото теми, по които винаги сме имали единомислие”.

За правомощията на президента

Гюров беше категоричен, че той не би инициирал промени в Конституцията, що се отнася до правомощията на президента. „Важно е да я има „домовата книга”, защото в един момент се получава така, че един човек да държи цялата власт в държавата. Това води до изкривявания, за които ние сега ще плащаме. А в Конституцията трябва да има баланс и президентската институция не трябва да има повече правомощия, а настоящите да бъдат използвани с повече отговорност и активност”, каза кандидат-президентът.

„Смятам, че президентът има достатъчно правомощия, записани и в сега действащата Конституция. Но позорната „домова книга” трябва да бъде премахната и да се огледат добре текстовете за формирането на служебен кабинет, така че президентът да има избор, когато трябва да поеме тази отговорност”, коментира действащият държавен глава.

За опасенията от концентрация на власт

„Аз съм независим кандидат и мога да го докажа с действия. Няма никаква връзка между мен и подкрепящите ме партии”, каза Гюров. Той отхвърли обвиненията за „нова стара сглобка”. „Категорично няма разговори между мен и партийни централи или партийни лидери”, каза Гюров. „Дори като председател на партия винаги съм отстоявал собственото си мнение. Като президент ще подкрепям правилните решения. Но когато има индикации, че се нарушават правата на българските граждани, ще наложа вето”, допълни той.  

„Бих била независим президент”, каза Йотова. „Не смятам, че има лошо институциите да работят в сътрудничество помежду си. Не смятам, че институциите трябва да воюват помежду си”, отговори Йотова.

За бюджета, инфлацията, ниските доходи и правомощията на президента

Андрей Гюров каза, че това, което трябва да направи един независим президент, е да защити интереса на българските граждани. „В следващия бюджет ще следя дали се взимат допълнителни разходи, допълнителни дългове и за какво се използват”, каза  Гюров. Той отправи обвинения към правителството, че е скрило преди изборите бюджета за догодина. „Виждаме от данните, които имаме – допълнителна административна и данъчна тежест върху бизнеса и домакинствата от около 2 милиарда евро”, каза Гюров. Според него не се предвиждат почти никакви мерки за намаляване на разходите на държавата. „И още едни допълнителни 1,5 милиарда евро срещу празни графи. Наливане в графа, която правителството може да изхарчи, без отчетност”, посочи той.

Йотова отбеляза, че следващия бюджет ще го подпише тя. „Дори при някакво много сериозно стечение на лоши обстоятелства да спечелите изборите, бюджетът се подписва до края на годината”, каза Йотова.

Тя припомни, че правителството на Радев е било на 1 месец, когато ЕК обяви процедура по свръхдефицит на България. „Няма как за 1 месец този свръхдефицит да се е качил така. Има две обяснения. Или документите, които България е изпратила са били неточни и фалшиви. А те са още от 2024 г., когато финансов министър е бил г-н Василев. Или при вашия служебен кабинет тази инфлация е скочила толкова много. Сега правителството трябва да намали този дефицит, без да посяга на социалните придобивки на хората.  Те правят това в момента. Първото нещо, което ще гледам в следващия бюджет, са парите на най-уязвимите”, каза Йотова. Смята, че трябва да се подкрепят усилия за увеличение на пенсиите, на заплатите на учителите, за запазване на доходите. 

„Свръхдефицитът е на базата на новите разчети по новия бюджет, а не на този, който ние изпълнявахме. Българските граждани, българският бизнес отново биват изтупани като един брашнен чувал, а държавата не се ограничава в своите разходи”, отговори Гюров.

„Мога да гарантирам, че няма да се крият повече разходи, няма да се взимат предварително печалби на българските предприятия, ще спре неизплащането на парите на общините, само и само да кажем, че имаме 3% дефицит”, отговори Йотова. Според нея подадените документи за еврозоната са били фалшиви. „България вече е част от еврозоната. Вашите председатели казваха как тук ще има златен дъжд от инвестиции и няма да има покачване на цените, а днес виждаме какво става”, отговори Йотова. Тя посочи, че затова е искан и референдумът.

Грюров обаче посочи решението на КС, че подобен референдум щеше да е противоконституционен. „Инвестициите идват там, където имат доверие. Когато налагаме данък свръх свръх печалба.

Очаквайте подробности!

Кой се представи по-добре на дебата? Кажете ни в коментарите!