Журналистката Полина Паунова коментира в социалните мрежи две съобщения на Правителствената информационна служба от 26 октомври, които поставиха въпроси за използването на публичен административен ресурс по време на избори и отношенията между държавните институции и медиите.

В публикацията си Паунова разглежда случая от нормативна и журналистическа гледна точка, като оспорва тълкуването на Изборния кодекс, представено от правителството, и изразява несъгласие с част от твърденията на пресслужбата относно професионалните стандарти в журналистиката.

Как започна спорът?

На 26 октомври Министерският съвет публикува изявление на премиера Румен Радев, в което той призовава избирателите да подкрепят Илияна Йотова на втория тур на президентските избори, насрочен за 1 ноември.

Сигнал до ЦИК за Радев заради подкрепата за Йотова: Намесени са каналите на властта

След разпространяването на съобщението инициативният комитет, издигнал кандидатпрезидентската двойка Андрей Гюров и Георги Кандев, сезира Централната избирателна комисия за предполагаемо нарушение на Изборния кодекс.

Сигналът е свързан с използването на официалните информационни канали на Министерския съвет за разпространяване на призив в подкрепа на конкретен кандидат.

В последвала позиция Правителствената информационна служба заявява, че към момента на отразяването на брифинга на премиера предизборната кампания за втория тур все още не е започнала.

Като основание се посочва чл. 342, ал. 3 от Изборния кодекс, според който кампанията за новия избор започва от определянето на кандидатите от ЦИК и продължава до 24 часа преди изборния ден.

Асен Василев разкритикува Радев: Да не използва МС като партийна централа

Различни тълкувания на изборното законодателство

В своята публикация Полина Паунова оспорва извода, който правителството извежда от цитираната разпоредба.

Според журналистката чл. 342 урежда процедурата за провеждане на втория тур, но не следва да се тълкува като основание за отпадане на ограниченията, свързани с предизборната агитация, през периода между гласуването на първия тур и официалното определяне на кандидатите за балотажа.

Паунова се позовава и на чл. 18, ал. 5 от Изборния кодекс, който предвижда съвместни екипи на прокуратурата и Министерството на вътрешните работи за противодействие на престъпленията, свързани с изборния процес. Според нейния аргумент продължаващата работа на тези екипи показва, че изборният процес не се прекъсва между двата тура.

Отделно от това чл. 168, ал. 3 от Изборния кодекс забранява безплатното използване на публичен административен ресурс във връзка с предизборната кампания. Законът включва в понятието за такъв ресурс и труда на служителите в администрацията.

Спорът е свързан с приложението на тези разпоредби към конкретното съобщение на Министерския съвет. Позоваването на законов текст от която и да е от страните само по себе си не установява наличието или липсата на административно нарушение.

Какво предизвика реакцията относно журналистическите стандарти?

Втората част от позицията на правителствената пресслужба засяга начина, по който медиите отразяват изявленията на министър-председателя.

От службата заявяват, че нейна отговорност, както и на медиите, е да информират своевременно и коректно обществото за публичните позиции и дейността на премиера и правителството.

Според съобщението журналистическите стандарти изискват тези позиции да бъдат представяни достоверно и в пълнота, независимо дали отделни журналисти или медии ги споделят.

Пресслужбата критикува практики, които определя като премълчаване, преиначаване, манипулиране, съкращаване и включване на думите на премиера в политически наративи. В съобщението се споменава и възможността подобно отразяване да е свързано с цензура или автоцензура.

Полина Паунова изразява несъгласие с това разбиране за журналистическата работа. Според нея поставянето на политически изявления в контекст е част от професионалните задължения на журналистите.

Тя посочва, че редакциите не са длъжни да възпроизвеждат всички изказвания на представители на властта в тяхната цялост, а следва да подбират обществено значимата информация и да обясняват обстоятелствата около нея.

Етичният кодекс на българските медии предвижда предоставянето на точна и проверена информация, разграничаването на факти от коментари и предположения, както и стремеж към представяне на разнообразни гледни точки в коментарите и анализите.

Паунова припомня случай с прокуратурата от 2020 година

В публикацията си журналистката прави съпоставка със случай от август 2020 г., когато Дирекция „Публична комуникация“ на Прокуратурата на Република България разпространява позиция относно материал на журналиста Борис Митов в „Свободна Европа“.

Тогава прокуратурата заявява, че публикацията за прокурор Боряна Бецова нарушава Етичния кодекс на българските медии поради липса на ясно разграничаване между факти, коментари и предположения.

На 5 август 2020 г. Комисията за журналистическа етика реагира с декларация, в която посочва, че е единственият орган, упълномощен да се произнася по нарушения на Етичния кодекс на българските медии.

Полина Паунова привежда този случай като предходен пример за спор относно правомощията на държавните институции да оценяват журналистическата работа.

Двете ситуации се различават по съдържание: през 2020 г. прокуратурата заявява, че конкретна публикация нарушава Етичния кодекс, докато в настоящия случай правителствената пресслужба изразява позиция относно начина, по който медиите отразяват изявленията на премиера.

Два въпроса в центъра на спора

Публикацията на Полина Паунова и официалната позиция на Министерския съвет поставят два отделни въпроса.

Първият е свързан с прилагането на изборното законодателство и ограниченията за използване на публичен административен ресурс при разпространяване на политически послания.

Вторият засяга журналистическите стандарти, редакционната независимост и правото на държавните институции да коментират медийното отразяване на тяхната дейност.

По първия въпрос от значение е правната преценка на компетентните изборни органи. По втория приложимата професионална рамка включва принципите на Етичния кодекс на българските медии и практиката на журналистическата саморегулация.

Представените позиции очертават различните разбирания на участниците в спора, без сами по себе си да установяват нарушение на изборните или журналистическите стандарти.