В препълнената зала Национална мрежа за децата, съвместно с Община Пловдив и под патронажа на кмета Костадин Димитров, откри пътуващата изложба „150 години детски организации в България – история, уроци и бъдеще“. След изложбата бе представена книгата на Георги Богданов – „Енциклопедия на детските организации в България. Хрониките на един активист за правата на детето“.

Изложбата, съставена от 21 архивни пана с фотографии и документи, както и самата енциклопедия, обхващат над 600 организации, инициативи и личности, посветили живота си на децата у нас от Освобождението до днес, пише TrafficNews.

 „Това е едно уникално събитие, събрало на едно място толкова история, а историята всъщност е и бъдещето напред“, сподели директорът на дирекция „Социална политика“ в Община Пловдив Веселина Ботева.

Тя припомни специалното място на Пловдив в тази 150-годишна хроника, подчертавайки, че именно тук веднага след Освободителната война през 1878 година майката на генерал Скобелев – Олга Скобелева – създава първия дом за деца сираци.

„Инвестицията и подкрепата за децата са от решаващо значение, защото те са не само нашето бъдеще, но и нашето настояще. Днес те растат с нас и ако ние, възрастните, осъзнаем това навреме, ще разберем какво пропускаме и колко много усилия струва след това да се поправи едно детство“, допълни Ботева, изразявайки благодарност към Национална мрежа за децата за събрания летопис.

След откриването на изложбата, авторът Георги Богданов поведе публиката през двугодишния си изследователски труд, започнал с идея за периода след падането на комунизма, но стигнал чак до Възраждането.

 „В началото си представях, че ще започна от 89-та година, периодът, през който аз го познавах. В крайна сметка се оказа, че трябва да започна много по-отдалече – от Възраждането“, разказа той. По думите му основният урок от книгата е необходимостта от обществено осъзнаване.

„Идеята е, че не трябва да митологизираме нито едно време – нито комунизма, нито първите години на демокрацията, нито Възраждането, а по-скоро да се учим от грешките“, подчерта той.

Зад архивните документи той открои конкретни човешки съдби и исторически поуки. Богданов разказа трогателната история за Ангел – момче, проявявало тежка агресия, от дома „Петко Славейков“, на когото мнозина пророкували затвор. В разрез със скептицизма Богданов предложил той да бъде включен в програма за социално-емоционални умения. Години по-късно разбрал, че Ангел работи и сам води двете си деца на детска градина в ромския квартал „Факултета“.

Припомняйки делото на възрожденски пионери като Олга Скобелева, Рада Киркович, проф. Стефан Ватев и Костанца Ляпчева, той изтъкна, че в годините Съюзът за закрила на децата е развил над 1100 клона и 2000 трапезарии преди имуществото му за над 100 млн. евро да бъде конфискувано след 1944 г..

Обръщайки се към днешно време, Богданов отправи директна критика към липсата на дългосрочна държавна политика за децата. „Любовта към децата е водеща за всеки родител, но като общество като че ли не ни е толкова водеща. Повече от седем години нямаме стратегия за детето в България. Повече от няколко десетилетия се борим за детска болница… Бедността сред децата продължава да бъде изключително голяма“, посочи авторът.

Съвременната хроника след 1989 г. преминава през три периода - застой на държавните политики при бурен растеж на НПО-сектора (1991–2001 г.), подем и деинституционализация (2001–2020 г.) и настоящите стъпки назад (2020–2026 г.). Авторът сподели и личния си път – от първите проекти на пишеща машина във фондация „Отворено общество“ при Мариета Цветкова до борбата за приемане на Закона за закрила на детето и реформата след разкритията за дома в Могилино.

В емоционален финал Георги Богданов се обърна към залата с думите:

„Тази книга е един вик и към младото поколение – да не забравят усилията на тези хора, които са били сред нас, и да не бъдат толкова заклемяващи. Ако се върнем обратно на Олга Скобелева – тогава дали са я наричали чужд агент? Какво прави тая рускиня в Пловдив, с какви пари гради? Били са пари на пловдивчани. Знаете ли обаче кое е най-важното? Тези обиди някак си се забравят с времето. Историята не ги помни, а оставя онзи дом край река Марица, който продължава да помага на децата ни. Остават нещата, които са свършили тези българи. Това остава!“.

Община Пловдив, в лицето на кмета Костадин Димитров, подкрепя инициативата „Пловдив за децата – история, уроци и бъдеще“, насочена към децата, младите хора и семействата в града. Тя поставя акцент върху връзката между историята на Пловдив, уроците от миналото и възможностите за по-добро бъдеще на младите хора.