Кога опасното шофиране престава да бъде „негова работа“ и се превръща в отговорност на хората, които го виждат? Този болезнен въпрос поставя публикация на Йордан Петров след катастрофата във врачанското село Девене, при която загина 20-годишен шофьор, а негов връстник беше ранен.

„Ето ви перфектен пример за колективна вина“, пише Петров. Повод за острата му реакция са разказите на местни жители, че и преди трагедията са виждали автомобила на младежа да преминава с висока скорост по селските улици.

В предоставения пост авторът обвинява общността, че е наблюдавала опасното поведение безучастно, а след фаталния удар е потънала в скръб. Според него намеса навреме е можела да предотврати трагедията.

Думите му са тежко обвинение. Дали обаче действително никой не е реагирал, не е установено. Няма потвърдена информация дали са подавани сигнали, дали младежът е бил предупреждаван и какви действия са предприемани. Твърдението, че цялото село е мълчало осем месеца, е позиция на автора на поста.

Публикацията му стъпва върху болезнен детайл от разказите след катастрофата. Близки описват загиналия като тих, кротък и добронамерен. Същевременно според BulNews жители на Девене споделят, че често са виждали „Голф“-а му да се движи бързо из селото. Досега не се било стигало до инцидент. По информация на местната медия младежът имал книжка от осем месеца.

Именно в това „досега“ е същината на проблема. Липсата на предишна катастрофа лесно създава измамното усещане, че опасността е под контрол. Всяко следващо преминаване с висока скорост започва да изглежда като част от ежедневието. До удара, след който вече се говори в минало време.

Припомняме, тежката катастрофа стана в събота, 24 октомври. По информация на полицията, автомобилът се е ударил последователно в крайпътно дърво, ъгъл на къща и гаражно отделение, след което е блъснал паркирана кола. Водачът е починал в болницата във Враца. Другият 20-годишен младеж е пострадал. По случая е образувано досъдебно производство, което трябва да установи причините за произшествието и скоростта на автомобила.

Младеж издъхна след жестока катастрофа във Врачанско

Постът на Петров поставя въпроса за реакцията преди трагедията. За онзи момент, в който някой вижда риск и решава дали да се намеси, или да подмине с мисълта, че това не го засяга.

Скръбта на близките заслужава уважение. Също толкова сериозно отношение заслужават предупрежденията, които опасното шофиране оставя преди фаталния удар.

След катастрофата всички разбират колко е било опасно. Въпросът е какво правим, докато още има кого да спрем.