Руини на древни църкви, басейни за кръщение и разкази на поклонници подкрепят идентифицирането на мястото, почитано като сцена на Христовото кръщение. Това е тезата на йорданския археолог Мохамад Уахиб, който изследва района на източния бряг на река Йордан.

Става дума за „Витания отвъд Йордан“, известна днес като Ал-Магтас. Обектът отдавна е сред най-значимите християнски поклоннически места в Йордания.

В изследване, публикувано в Egyptian Journal of Archaeological and Restoration Studies, ученият от Хашемитския университет съпоставя резултати от разкопки с библейски текстове и описания на ранни пътешественици. Според него събраните сведения подкрепят локализирането на „Витания отвъд Йордан“ на източния бряг.

Сред аргументите му са разказите на поклонника от Бордо от 333 г. и на Теодосий от около 530 г. Те поставят почитаното място на кръщението на приблизително пет мили от Мъртво море.

Археологическите останки показват продължителна религиозна дейност. В района са открити църкви, молитвени помещения, водни съоръжения и басейни за кръщение.

Защо има спор за името?

Уахиб разглежда объркването между Витания край Йерусалим, свързана с Марта, Мария и Лазар, и „Витания отвъд Йордан“, посочена в Евангелието от Йоан като място, където Йоан Кръстител кръщава.

В анализа присъства и раннохристиянският богослов Ориген. След като не успява да установи местоположението на Витания край реката, той предпочита названието Витавара. Според автора това допринася за последвалите различия в тълкуването на библейската география.

Мястото е признато отдавна

Ал-Магтас е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2015 г. Организацията го описва като място, което повечето християнски църкви приемат за локацията, където Йоан Кръстител е кръстил Исус.

Комплексът обхваща хълма Тел ал-Харар, известен и като Хълма на Илия, и района на църквите „Свети Йоан Кръстител“ край реката. Запазени са римски и византийски останки, манастир, параклиси и пещери, използвани от отшелници.

Изследването предлага аргументи за отдавна известна идентификация. Археологическите находки свидетелстват за древна поклонническа традиция, но сами по себе си не могат да докажат конкретното библейско събитие.