Географските полюси на Земята са променяли положението си в отделни епизоди, продължавали милиони години. Следи от древни морета показват, че този процес понякога е протичал сравнително бързо в геоложки мащаб и е променял разположението на сушата спрямо оста на въртене.
Изводът е на учени от Центъра за планетарна обитаемост към Университета в Осло. Изследването им, публикувано в Science, използва възстановки на заливането на континентите през последните 320 милиона години.
Какво представлява „истинското полярно скитане“? Терминът описва преориентиране на земната кора и мантията като цяло спрямо оста на въртене. Така се променят местата върху земната повърхност, през които преминава тази ос.
Процесът е различен от обръщането на магнитните полюси и от периодичните изменения в наклона на земната ос. Свързан е с преразпределянето на масата в планетата и стремежа на въртящото се тяло да поддържа устойчиво положение.
Това движение може да променя географската ширина на цели области, а с нея и климатичните условия в тях.
Досега основен източник на информация за древното полярно скитане са били магнитните следи, съхранени в скалите. Тълкуването им обаче е трудно, защото движенията на отделните тектонични плочи могат да прикриват или наподобяват същия сигнал.
Новото изследване използва независима проверка. При преориентиране на земната повърхност спрямо оста на въртене се променя действието на центробежния ефект върху различните области. Това предизвиква характерно пространствено разпределение на покачванията и спадовете на морското равнище.
Екипът открива многократно подобен модел във възстановките на древните континентални заливания. Според авторите резултатите подкрепят съществуването на продължителни епизоди на бързо полярно скитане.
Подробното представяне на резултатите в Space.com посочва четири откроени интервала: преди около 200–190 милиона години, 150–140 милиона години, 100–90 милиона години и 30–20 милиона години.
През тези епизоди изместването е достигало до приблизително 0,6 градуса за милион години. Това съответства на около 67 километра по земната повърхност за милион години, или средно около 6,7 сантиметра годишно.
Следователно „бързо“ тук означава бързо за геоложките процеси. Резултатите описват изменения, натрупвани в продължение на милиони години.
Изследването предлага и разграничение за движението на Пангея преди около 300 милиона години: според анализа придвижването на суперконтинента на север се обяснява с тектониката на плочите, без да е необходимо да се предполага епизод на истинско полярно скитане.
