Хората с наднормено тегло или затлъстяване при установяване на деменция имат по-нисък риск от смърт през последващото проследяване в сравнение с тези с нормално тегло. Това показва ново изследване на 4523 души. Резултатите установяват статистическа връзка, но не доказват, че напълняването удължава живота.
Проучването е публикувано в Journal of Alzheimer’s Disease. В екипа участват учени от Колумбийския и Нюйоркския университет, Университета на Южна Калифорния и Университета в Торонто.
Изследователите използват данни от американското Health and Retirement Study, събирани между 1998 и 2022 г. Участниците са на възраст 51 и повече години при включването си и първоначално нямат деменция, но впоследствие я развиват.
Спрямо групата с нормално тегло анализът отчита:
16% по-нисък риск от смърт при наднормено тегло, с индекс на телесната маса от 25 до 29,9;
27% по-нисък риск при затлъстяване от първа степен, с индекс от 30 до 34,9;
22% по-нисък риск при затлъстяване от втора и трета степен, с индекс 35 или повече.
Тези проценти описват относителни разлики в риска през проследяването. Те не означават, че участниците са живели с толкова процента повече години. Връзката се запазва след статистическо отчитане на фактори като други хронични заболявания, тютюнопушене и демографски характеристики.
Една от трудностите при подобни изследвания е, че отслабването може да започне години преди установяването на деменцията. Така сред хората с нормално тегло могат да попаднат пациенти, които вече са загубили килограми вследствие на развиващото се заболяване. Предишна работа на двама от авторите установява, че загубата на тегло може да започне поне десетилетие преди появата на деменция.
Екипът проверява няколко възможни източника на статистическо изкривяване, включително предходното отслабване и вероятността до деменция да доживяват сравнително по-здрави хора със затлъстяване. Допълнителните анализи не подкрепят тези фактори като основно обяснение за наблюдаваната връзка. Това обаче не установява причината за нея.
Възможна хипотеза е, че по-големите енергийни запаси или мускулна маса помагат при свързаните с деменцията затруднения в храненето. Заболяването може да доведе до загуба на апетит и трудности със самостоятелното приемане на храна. Този механизъм остава недоказан.
Авторите изрично подчертават, че резултатите не са препоръка пациентите да наддават. Проучването не проверява ефекта от умишлено увеличаване на теглото и не показва, че то забавя деменцията. Изводът е, че теглото при установяване на заболяването може да помогне за оценката на прогнозата, наред с други фактори.
