Камък на около 1800 години разкрива как жителите на древен град търсели отговори за здравето, парите и бъдещето си. Издълбаните върху него гръцки надписи съдържат 56 предсказания, а изборът на послание зависел от хвърлянето на пет животински кости.

Паметникът е открит през 2024 г. при разкопки в Кибира, в югозападната част на днешна Турция. Ново изследване на Шенкал Киледжи, Нихал Тюнер Йонен и Шюкрю Йозюдогру, публикувано в списание Gephyra, анализира надписите и ги свързва с астрагаломантията, древна практика за гадаене чрез кости. За проучването съобщава и Arkeonews.

Варовиковият паметник е висок 1,24 метра и има надписи от четирите си страни. Изследователите го датират във II–III век сл. Хр.

За гадаенето се използвали астрагали, малки кости от глезенните стави на животни като овце и кози. Четирите им използваеми страни имали числови стойности 1, 3, 4 и 6. Човекът, който търсел напътствие, хвърлял пет кости наведнъж и съпоставял резултата с издълбаните върху камъка указания.

Системата включвала 56 комбинации, всяка свързана с определено предсказание и божество. Особената стойност на находката е, че в запазената поредица са съхранени числовите указания, позволяващи да се установи кое послание съответства на хвърлянето.

Някои отговори обещавали успех или възстановяване от болест. Други предупреждавали срещу пътуване и предприемане на търговско начинание. Имало и послания за безопасното завръщане на човек, намиращ се далеч от дома.

Когато и петте кости показвали единица, комбинацията водела до предсказание, свързано с олимпийския Зевс. То обещавало благоразумие и щастие, като съветвало питащия да почита Афродита и Хермес.

Много от текстовете били написани в хекзаметър, стихотворен размер, характерен за древногръцката епическа поезия. Така случайното хвърляне отвеждало човека до предварително съставено послание с религиозен авторитет.

Посвещението в горната част на паметника показва, че благодетел е финансирал изграждането му заедно със статуя на Хермес и прилежащи архитектурни елементи. Името на дарителя не е запазено. Изследователите предполагат, че първоначално паметникът е стоял на агората или близо до нея, където жителите и посетителите можели да се допитват до него.

Векове по-късно камъкът получил съвсем различно предназначение: бил вграден в северната стена на параклис на третата тераса на агората. Именно там го открили археолозите.

Надписите имат близки паралели с други находки от Южна Мала Азия. Сравнението обаче разкрива разлики във формулировките, граматически грешки и нарушения в стихотворния ритъм. Според авторите част от тях може да са допуснати при издълбаването, а други да отразяват местни промени в разпространяваните текстове.

Запазеният камък документира въпросите, с които хората от римската епоха се обръщали към боговете: дали болен близък ще оздравее и дали рисковано начинание ще завърши успешно. Отговорът, който получавали, зависел от това как ще паднат пет малки кости.