Двама водещи експерти в областта на космическите изследвания смятат, че границите на Слънчевата система трябва да бъдат преразгледани. Според тях отчитането на гравитационното поле на Млечния път може да позволи по-широко определяне на пространството, в което се простира влиянието на Слънцето. Изследователите допускат и възможността напреднали извънземни цивилизации да навлизат в Слънчевата система чрез своеобразни гравитационни „портали“. Статията е публикувана в списание ROOM - The Space Journal of Asgardia, съобщава Space.com.

Новата теория е предложена от Джим Грийн, бивш учен от НАСА, и Ед Белбруно от Принстънския университет в САЩ. Според тях гравитационната граница на Слънчевата система може да се простира на почти 3,8 светлинни години от Слънцето, или около 241 000 астрономически единици. Това е приблизително 241 000 пъти разстоянието между Земята и Слънцето - мащаб, съпоставим с разстоянието до най-близките звезди. За сравнение, Проксима Кентавър се намира на около 4,2 светлинни години от нас.

Понастоящем една от границите, използвани за определяне на Слънчевата система, е хелиопаузата - областта, в която слънчевият вятър се среща с междузвездната среда. Тя се намира на около 120 астрономически единици от Слънцето. Ако обаче се вземе предвид облакът на Оорт, предполагаемата външна граница се измества значително по-далеч - до около 100 000 астрономически единици, или приблизително 1,5 светлинни години. Смята се, че в тази област гравитационното влияние на Слънцето все още играе роля.

Фото: Live Science

Авторите на новата теория предлагат границите на Слънчевата система да не се разглеждат като ясно очертана линия. Според тях те са резултат от сложно взаимодействие между гравитационни сили, енергии и траектории на движение на различни обекти.

Гравитационни „портали“ за междузвездни обекти

Според теорията гравитационно стабилните лагранжеви точки L1 и L2 в системата Слънце-Млечен път биха могли да действат като своеобразни портали. Чрез тях междузвездни обекти, като кометата 3I/ATLAS, биха могли да навлизат в Слънчевата система. В бъдеще тези точки може да бъдат използвани и за улавяне на подобни обекти с цел по-нататъшното им изследване.

Изследователите предполагат, че гравитацията на Слънцето може да привлича междузвездни тела, попаднали в подобни гравитационно стабилни области, и така те да станат част от Слънчевата система. Това би могло да се отнася и за скитащите планети - планети, които не обикалят около определена звезда. Ако подобни обекти бъдат уловени от гравитацията на Слънцето, в бъдеще Слънчевата система може да се окаже дом на повече планети, отколкото се смята в момента.

Учените предлагат лагранжевите точки да бъдат изследвани с помощта на космическата сонда New Horizons на НАСА, която се намира отвъд орбитата на Плутон.

Възможно ли е извънземни цивилизации да използват тези портали?

В публикацията си изследователите разглеждат и хипотезата за съществуването на напреднали извънземни цивилизации. Според тях междузвездните пътувания биха изисквали способност за манипулиране на гравитацията. Една достатъчно развита цивилизация би могла да използва подобни механизми, за да се придвижва из Млечния път, преминавайки през своеобразни портали, свързани с лагранжевите точки.

Така интелигентни извънземни, ако съществуват, биха могли да навлязат в Слънчевата система по този начин и дори да изградят наблюдателни станции в лагранжевите точки на системата Слънце-Млечен път.

Изследователите смятат, че наблюдението на тези области от космоса може да помогне за откриването на възможни следи от извънземни цивилизации. Засега обаче това са теоретични предположения, а не доказателства за съществуването на подобни портали или за посещения на извънземни.

Превод: GlasNews.bg