Белгийско-американският физик Франсис Халзен е носителят на Нобеловата награда за физика за 2026 г. Отличието му е присъдено за ключовата му роля в създаването и работата на неутринната обсерватория IceCube и за откриването на високоенергийни неутрино, идващи от астрофизични източници.

Наградата беше обявена днес, 6 октомври, от Кралската шведска академия на науките.

Халзен е сред водещите фигури зад IceCube - необичайна обсерватория, чиито детектори са разположени дълбоко под леда на Южния полюс. Вместо да гледа към небето с телескоп, съоръжението търси неутрино - изключително трудни за улавяне елементарни частици, които преминават почти необезпокоявани през материята.

Именно това им е спечелило популярното определение „призрачни частици“.

Работата на IceCube позволи на учените да установят високоенергийни неутрино с космически произход. Те дават възможност да се надникне в някои от най-мощните и екстремни процеси във Вселената по начин, който не е възможен единствено чрез наблюдение на светлина.

Халзен е роден в Белгия и е професор в Университета на Уисконсин–Медисън в САЩ. В продължение на десетилетия той работи върху идеята огромни обеми естествен лед да бъдат превърнати в своеобразен детектор на частици.

Нобеловата награда тази година е на стойност 12 млн. шведски крони.

Франсис Халзен ще получи отличието си на традиционната церемония в Стокхолм на 10 декември - годишнината от смъртта на Алфред Нобел.

Зад наградата обаче стои не просто един необичаен детектор, заровен под антарктическия лед. Стои нов начин да наблюдаваме Вселената - чрез частици, способни да стигнат до Земята от места, които иначе остават скрити за телескопите.