Древна бактериална ДНК в останки от мамути насочва учените към неочаквана връзка със смъртоносни инфекции при съвременните слонове. Откритието разкрива част от микробния свят на изчезналите гиганти, но само по себе си не доказва, че във вечната замръзналост са намерени живи бактерии, готови да заразят хора.

Международно изследване, публикувано в списание Cell през 2025 г., анализира материал от 483 мамута, обхващащ период от над един милион години. Учените откриват генетични следи от микроорганизми, сред които бактерии, близки до причинител, свързан със смъртта на африкански слонове.

Става дума за бактериална линия, близка до известната като Bisgaard taxon 45, родствена на Pasteurella multocida. Изследване в Nature Communications от 2023 г. я свързва с фатална септицемия при шест африкански слона в Зимбабве, загинали през 2020 г.

При изследваните животни са установени изменения, съответстващи на тежка бактериална инфекция. Резултатите показват, че тези бактерии могат да представляват заплаха за слоновете. Това обаче не доказва, че същата инфекция е причинила смъртта на изследваните мамути.

Същественото уточнение е какво точно са открили учените. Проучването върху мамутите изследва запазен генетичен материал. Наличието му не е равнозначно на изолиране на жизнеспособен микроорганизъм.

Авторите установяват, че голяма част от откритите микроби са свързани с околната среда или са заселили останките след смъртта. Те открояват и шест микробни линии, свързани със самите животни, от родовете Actinobacillus, Pasteurella, Streptococcus и Erysipelothrix. При някои са открити генетични белези, предполагащи потенциал за причиняване на заболявания.

Затова твърденията, че „смъртоносна бактерия се е събудила“ или че находката доказва непосредствена опасност за хората, надхвърлят представените научни резултати.

В разпространяваното съобщение откритието се свързва конкретно с младия мамут Юка от Якутия. В проверените научни източници обаче не беше намерено потвърждение, че именно от неговите останки е изолирана жива бактерия Bisgaard taxon 45.

Юка е открит през 2010 г. в местността Ойогоски яр в Североизточна Якутия. Изключителната запазеност на останките позволява подробни изследвания на анатомията и средата, в която е живяло животното. Сред най-забележителните находки е частично запазеният му мозък.

Научната стойност на древните микробни следи е значителна: те дават възможност да се проследи историята на отношенията между животните и бактериите. Оценката дали конкретен древен микроорганизъм може да оцелее, да се разпространява и да причинява заболяване изисква отделни доказателства.